— Ах, колко си жестока, обич моя — рече императорът до нея. Изглеждаше отново развеселен.
— Жестоко съм презряна и пренебрегната — отвърна съпругата му.
Криспин преглътна.
— Тук съм, за да служа на императрицата във всички неща, които бих могъл да направя за нея.
— Добре! — възкликна Аликсана Сарантийска. Отривистият й глас се промени на мига, сякаш точно това бе очаквала да чуе. — Много добре. Гесий, разпоредете се родиецът да бъде отведен в покоите ми. Желая да обсъдя мозайката там, преди да се оттегля за сън.
Последва ново шумолене и раздвижване. Примигаха светилници. Криспин забеляза как мъжът с бледото лице до стратега изведнъж присви устни. Императорът, отново развеселен, каза само:
— Аз съм го повикал за Храма, скъпа. Всякакви други отклонения трябва да останат на втори план.
Императрицата на Сарантион повдигна великолепните си вежди и отвърна:
— Аз не съм отклонение.
Но го каза с усмивка и в залата като куче по петите й последва весел смях.
Валерий стана от трона си.
— Родиецо, бъди добре дошъл в Сарантион. Влизането ти сред нас не мина кротко.
Вдигна ръка. Аликсана положи дланта си върху неговата, с блясъка на златните пръстени по нея, и стана. Двамата изчакаха дворът да ги удостои с почтителните си поклони, после се обърнаха и напуснаха залата през еднокрилата врата зад троновете.
Той се изправи и затвори за миг очи, развълнуван от бързината, с която се бяха разиграли събитията. Чувстваше се като човек, препускал с колесница, без изобщо да може да удържи впряга. Когато ги отвори отново, видя втренчения поглед на истинския колесничар.
— Внимавай с тях — промърмори сорианецът. — С всички.
— Как? — успя да промълви Криспин, но в същия миг мършавият стар канцелар се нахвърли върху него като върху плячка. Стисна с тънките си кокалести пръсти рамото му и плавно го поведе през залата, по тесерите на имперския лов, покрай сребърни дръвчета и обсипани с драгоценни камъни птици в клоните им, и алчно гледащите ги, натруфени в коприна фигури на сарантийския двор.
Щом излязоха през вратите със сребърния обков в преддверието, някой зад тях плесна три пъти, а след това, сред подновените приказки и провлачен среднощен смях, Криспин чу как механичните птици на императора запяха.
8.
— Джад да свари кучия му син в собствения му рибен сос! — изръмжа тихо Расик, докато търкаше мръсния котел. — По-добре да бяхме отишли при Безсънните и да си спечелим святост, че стоим будни цяла шибана нощ!
Кир, който разбъркваше супата над огъня с дългия черпак, се престори, че не го слуша. Така и така не можеш да свариш нещо в рибен сос. Струмозус беше прочут с много добрия си слух и се носеше приказка, че веднъж, преди години, бил хвърлил едно задрямало ратайче в казана, понеже супата в същия казан кипнала, без никой да я наглежда.
Кир беше съвсем сигурен, че това не е вярно, но беше видял как дебелият майстор бе забил нож за рязане няма и на пръст разстояние от дланта на един помощник-готвач, който чистеше немарливо праза. Ножът затрепери, щръкнал от дървения плот. Бе толкова опасно близо до пръстите на младежа, че той припадна, „Хвърлете го в конската поилка“ — заповяда Струмозус. Болният крак на Кир го измъкна от това задължение, но други четирима изнесоха изпадналия в несвяст младеж през вратата и надолу по стъпалата. Беше зимен, люто студен, сив следобед. Водата в дървеното корито в другия край на двора беше хванала ледена коричка. Чиракът се съживи забележително бързо, когато го хвърлиха в коритото.
Да работиш за толкова темпераментен готвач не беше най-лесната работа в Града.
За тази година и половина обаче Кир откри, че кухнята му харесва. В приготвянето на храната имаше загадки и той се улавяше, че често мисли за тях. Помагаше и това, че не беше коя да е кухня, а и старшият не беше кой да е. Ниският свадлив мъж с огромното шкембе, който надзираваше готвенето тук, се бе превърнал в легенда в Града. Някои разправяха, че твърде много си въобразявал, но ако един готвач наистина може да бъде творец, то Струмозус бе точно това. А кухнята му беше за банкетната зала на Сините в Сарантион, където в някои нощи на пиршества се събираха по двеста души.
Както тази нощ. Струмозус, изпаднал в трескаво вдъхновение, сред едва удържан хаос и сред порой от ругатни, беше ръководил приготовлението на цели осем ястия за истинско кулинарно празненство, чийто връх бе парадът от петдесет момчета — бяха наели и почистили за тази цел ратайчетата от конюшните, — понесли огромни сребърни плата пълнена със скариди бяла риба в прочутия му сос из гръмналата в дивашки възторг банкетна зала, докато ехтяха тръби и бясно се вееха сини знамена. Обзетият от ентусиазъм Кларус — първият танцьор на Сините — скочи от мястото си на високата трапеза и се втурна, за да лепне сочна целувка на готвача, застанал на прага на кухнята. Викове и груб смях съпроводиха престорения шамар, с който той отпъди малкия танцьор, преди да приеме ръкоплясканията и одобрителните свиркания.