Доколкото Кир можеше да прецени, пиршеството бе минало много успешно. Скорций не беше дошъл, разбира се. Бяха го поканили в Имперския прецинкт и отсъствието му бе извинено. Покана от императора носеше слава на всички.
От друга страна, великолепният колесничар също така бе причината Струмозус — изтощен и станал опасно избухлив — и още шепа нещастни момчета и помощник-готвачи да стоят будни в кухнята в дълбоката есенна нощ, след като и най-пламенните привърженици си бяха тръгнали залитайки към домовете и леглата си. Персоналът и администрацията на Сините вече спяха оттатък двора в общото спално или в частните си квартири, ако рангът им го позволяваше. След края на празненството улиците и площадите извън портите бяха притихнали. Роби, под надзора на службата на градския префект, вече сигурно бяха излезли да чистят улиците. Беше студено; северният вятър режеше от Тракезия, понесъл със себе си зима.
С утрото ежедневието щеше да се поднови. Празникът беше свършил.
Но Скорций явно бе обещал тържествено на майстора готвач на Сините да навести кухнята след императорския пир и да опита ястията му та да ги сравни с блюдата в Имперския прецинкт. Беше закъснял обаче. Беше късно. Беше много късно. И отвън не се чуваха никакви стъпки.
Рано, че и по-късно вечерта всички се радваха на предстоящата възможност да споделят края на този славен ден и нощта с колесничаря, но това беше отдавна. Кир потисна прозявката си, изгледа накриво тлеещия огън и отново разбърка супата, гледаше да не кипне. Опита я и реши да не слага повече морска сол. Изключителна чест беше да се повери на някое от ратайчетата да наглежда ястие и мнозина се възмутиха, когато на Кир му възложиха такива задачи само след година чиракуване в кухнята. Самият Кир беше смаян — не беше помислял дори, че Струмозус го е забелязал.
Всъщност отначало той дори не беше искал да е тук. Като момче се канеше да стане колесничар, разбира се; всички момчета искат да станат колесничари. След това намисли да тръгне по пътя на баща си като дресьор на животни за Сините, но реалността уби тази идея още докато беше съвсем малък. Дресировчик, който си влачи куция крак, едва ли щеше да преживее и един сезон между лъвовете, пантерите и мечките. Баща му помоли администрацията на Сините да му намери друго място — Сините обикновено се грижеха за своите. И го взеха за чирак в кухнята. Тук не се налагаше да бяга и да се измъква от опасните зверове. Освен от готвача.
Струмозус отново се появи на входа. Расик, с невероятния си инстинкт за оцеляване, вече беше спрял да мърмори и даже наведе глава. Майсторът бе нервен и възбуден, но той вечно си беше такъв тъй че това едва ли значеше кой знае какво. Майката на Кир щеше да пребледнее, ако го видеше да влиза и излиза на двора така, в толкова късен час. Твърдо вярваше, че ако злите мъгли не напакостят на човек в дълбините на нощта, то духовете от полусвета със сигурност ще го сторят.
Струмозус от Амория беше нает от Сините — на ужасно висока цена според мълвата — от кухните на прокудения Лизип, някогашния квестор на имперските приходи, прогонен в разгара на Въстанието на победата. Двете партии се състезаваха на Хиподрума с колесниците си, в театрите с декламациите на поетите си и с груповите песнопения, и — съвсем не толкова рядко — по улиците и уличките с тояги и ножове. Умният Асторгус беше решил да пренесе надпреварата и в кухните на банкетните зали, а наемането на Струмозус — макар да беше бодлив като трън от Сорианската пустиня — се бе оказало гениален удар. Месеци наред Градът не приказваше за нищо друго; немалко патриции откриха у себе си непозната до този момент привързаност към Сините и с удоволствие дебелееха в банкетната зала на Синята партия, докато даваха щедри лепти, пълнещи тлъстата кесия на Асторгус, за конни тържища и ухажване на танцьорки и колесничари. Сините явно бяха открили нов начин да се борят със Зелените — и да ги надвият.
Преди две години Сини и Зелени се бяха били рамо до рамо във Въстанието на победата, но това не беше спасило от смърт мнозина, когато войниците влязоха в Хиподрума. Кир помнеше бунта, разбира се. Един от чичовците му беше загинал от меч на форума, а майка му след това две седмици беше на легло. В дома на Кир всички кълняха Лизип Кализиеца, а и в много други домове, от всякакви рангове и класи.
Главният бирник на императора беше безскрупулен, но пък всички бирници бяха като него. Не беше само това обаче. Разказите за нещата, които ставали след мръкване в градския му палат, бяха ужасни. Всеки път, щом изчезнеха млади хора и от двата пола, всички очи се извръщаха към голите каменни стени без прозорци. Непослушните деца ги плашеха с едрия кализиец, за да кротуват.