— Чули сте за това? Чак в Батиара? Под властта на антите?
— Разбира се. Върховният патриарх все пак е в Родиас, императрице.
— А кралят на антите… или дъщеря му след него… положиха ли подобна клетва?
Изумително опасна жена.
— Знаете, че не са, господарке. Антите приеха вярата в Джад според хеладикийските учения. — И не са променили доктрините си, уви.
Криспин се обърна рязко.
Императрицата само извърна глава и се усмихна на мъжа, който беше влязъл — безшумно като нея — и го беше изрекъл от прага в другия край.
За втори път с разтуптяно сърце, Криспин остави чашата си и се поклони ниско, за да прикрие усилващото се притеснение. Валерий не бе променил нито облеклото, нито поведението си. Сам си наля чаша вино. Тримата бяха сами, в стаята нямаше слуги.
Императорът отпи и го погледна мълчаливо. Явно се очакваше отговор.
Беше много късно; съвсем неочаквано настроение обзе Криспин, макар че майка му и приятелите му до един щяха да твърдят, че им е познато. Промълви:
— Един от най-уважаваните клирици на антите пише, че ересите не са като дрехите и брадите, господарю, да идват на мода и да излизат от мода всеки сезон или година.
Аликсана се изсмя високо. Валерий отвърна с много лека усмивка, сивите му очи си останаха напрегнати на кръглото гладко лице.
— Четох го това — отвърна той. — Сибард от Варена. „Ответ на един проглас“. Интелигентен човек. Писах му, казах му точно това, поканих го тук.
Криспин не беше знаел това. Нямаше как да го знае, разбира се.
Това, което знаеше — което май всички знаеха, — бе, че явните амбиции на Валерий към полуострова на Батиара до голяма степен намират основания в религиозната схизма и необходимостта полуостровът да бъде спасен от „грешката“. Беше странно и в същото време — съвсем на място според това, което започваше да научава за този човек, че императорът можеше да обоснове възможното връщане на Родиас и полуострова с религията и в същото време да хвали антския духовник, чийто труд оспорваше точка по точка същия документ, даващ му тази опора.
— Той отклони поканите ни — каза тихо Аликсана. — С доста невежливи изрази. Вашият съдружник Марциниан също отклони поканата ни. Защо никой не иска да идва при нас, родиецо?
— Не си справедлива, обич моя. Гай Крисп дойде, по студени есенни пътища, изтърпя храбро бръснача и нашия двор… само за да бъде притеснен от измамна императрица с нечестива молба.
— По-добре моята измамност, отколкото злобата на Стилиана — отвърна живо Аликсана, все така опряна на масата. Тонът й беше станал дяволит. Странно. Криспин вече успяваше да различи оттенъците в гласа й. Имаше чувството, че винаги е било така. — Щом ересите се променят, макар и не всеки сезон — продължи тихо тя, — защо да не могат и украсите по стените ми, господарю? Тук поне вече си завоювал всичко.
Усмихна се мило и на двамата. Последва кратко мълчание.
Най-сетне императорът поклати насмешливо глава.
— Кой нещастен мъж би могъл да се надява, че ще е достатъчно разумен да ти откаже?
Императрицата му се усмихна широко.
— Добре. Мога да го направя значи? Наистина искам делфини тук. Ще уредя нашият родиец да…
И млъкна. Императорът бе вдигнал десница като съдия, за да я прекъсне.
— После — заяви строго Валерий. — След храма. И то ако реши да го направи. Това все пак е ерес и ако се разбере, тежестта й ще падне върху художника, не върху императрицата. Помисли. И след това реши.
— „После“ явно ще е след много време — отвърна Аликсана. — Ти построи много голям храм, господарю. А моите покои са печално малки. — Нацупи се обидено.
Криспин имаше силното чувство, че това е едновременно и обичайна игра между двамата, и нещо, нагласено, за да го разсее. Защо бе нужно второто — не беше наясно, но мисълта доведе до обратния ефект: той остана напрегнат и бдителен.
И точно в този момент на вратата се почука.
Императорът на Сарантион се обърна бързо натам и се усмихна.
Изглеждаше по-млад в този момент, почти хлапашки. — Аха! Май все пак съм доста умен в края на краищата. Окуражителна мисъл. Изглежда, скоро ще спечеля един облог. Аликсана, очаквам с нетърпение да платиш обещаното. Тя изглеждаше объркана.
— Не мога да повярвам, че ще го направи. Трябва да е нещо друго. Нещо… — Замълча, прехапала устна. Слугинята се появи на вътрешната врата, вдигнала въпросително вежди. Императорът остави чашата си на масата и се прибра във вътрешната стая. Усмихваше се на излизане, забеляза Кряспин.
Аликсана кимна на слугинята. Тя се поколеба, посочи господарката си, после опипа косата си.
Императрицата сви рамене, по лицето й пробяга нетърпение.