— Естествено, че носи послание от нея. — Тонът на Аликсана беше спокоен, но очите й се взираха в лицето на Криспин, напрегнати и замислени, и той видя, че в тях вече няма веселие.
Вдиша дълбоко, за да се успокои. Беше видял зубир в Елшовия лес. Беше влязъл в леса, очаквайки да умре, и беше излязъл жив, след като бе срещнал нещо над тленния свят. Всеки миг живот след преживяното в онази мъгла беше дар. Откри, че със спомена за това може да надвие страха. Отвърна спокойно:
— За това ли ме поканихте тук, ваше величество?
Устата на императрицата се кривна кисело.
— И за това, и за делфините. Наистина искам делфини.
Валерий заговори сухо:
— Имаме хора във Варена, разбира се. Много от личната гвардия на кралицата са били убити една нощ тази есен. Убити, докато са спали. Доста необичайно. Такова нещо се случва само когато искаш да запазиш някаква тайна. Хората ни във Варена се заеха с този въпрос. Не беше трудно да научат за много обсъжданото пристигане на куриера с нашата покана. Изглежда, е направил съдържанието й публично? И по не много ясни причини ти си приел покана па мястото на Марциниан. Това е събудило интерес. Разгърнали са ресурси. Видели са те несъмнено да се връщаш същата нощ много късно в дома си, с кралски ескорт. След среща с някого в двореца. После са дошли убийствата, същата нощ. От всичко това бяха направени правдобоподобни заключения и ни бяха изпратени по пощата.
Всичко това бе казано спокойно и точно, като диктовка на военно донесение. Криспин си помисли за кралица Гизел: обсадена отвсякъде, мъчеща се да намери изход, пространство. Да оцелее. Жестоко притисната.
И да имаше избор, не знаеше какъв е. Извърна очи от императора към императрицата на Сарантион, срещна погледа на Аликсана, суров този път. И не каза нищо.
Изглежда, не беше и нужно. Императрицата промълви спокойно:
— Помолила те е да кажеш на императора, че вместо нашествие един брак би могъл да му осигури Батиара по-надеждно, с по-малко кръвопролитие за всички страни.
Толкова безсмислено изглеждаше да се съпротивлява. Но все пак нямаше да проговори. Наведе глава, ала преди да го направи, видя внезапната й искряща усмивка. Чу вика на Валерий:
— Проклятие! Единствената нощ, в която печеля облог, тя печели още по-голям!
— И поиска да го предадеш само на императора, нали? — каза императрицата.
Криспин вдигна глава, но не каза нищо. Знаеше, че може да умре, тук и сега.
— Разбира се, че те е помолила. Какво друго е могла да направи? Би искала да избегне нашествието почти на всяка цена.
— Тя би искала, аз бих искал — най-сетне заговори Криспин, колкото можеше по-спокойно. — Не би ли го искал всеки? — Пое си дъх. — Ще кажа само едно, нещо, в което съм убеден: сигурно е възможно Батиара да бъде взета с война, но не може да бъде задържана задълго. Времената за една империя, на изток и запад, са свършили. Светът вече не е какъвто е бил.
— Вярвам го. — Аликсана го изненада за пореден път.
— Аз — не — заяви императорът. — Иначе нямаше да кроя всички тези планове. Един ден ще съм мъртъв, ще лежа в гробницата си и бих искал да казват за Валерий Втори, че е направил две неща в дните си под слънцето на Джад. Донесъл е мир и благоденствие на враждуващите схизми и храмове на божията вяра и е върнал Родиас към империята и славата. Ако това стане, ще почивам в мир с Джад.
— А иначе? — Императрицата се обърна към съпруга си. Криспин имаше чувството, че присъства на дълъг, често повтарян разговор.
— Не мисля за „иначе“. Знаеш това, обич моя. Никога не съм го правил.
— Тогава ожени се за нея — каза жена му, много тихо.
— Женен съм — заяви императорът. — И не обичам да мисля за „иначе“.
— Дори да почиваш в мир с бога, след като умреш? — Тъмни очи, побрали хладна сивота в стая със свещи и злато. Криспин преглътна с мъка и му се дощя да е някъде другаде, където и да е, само не и тук. Не беше казал и дума за посланието на Гизел, но те сякаш знаеха всичко, сякаш мълчанието му не значеше нищо. Освен за самия него.
— Дори и заради това — каза Валерий. — Нима се съмняваш?
След дълго мълчание императрица Аликсана поклати глава.
— Не. — И след ново мълчание добави: — В такъв случай трябва да помислим да я поканим тук. Ако оцелее някак и се измъкне, кралските й права се превръщат в оръжие срещу онзи, който узурпира трона на антите — а някой със сигурност ще го направи, ако я няма.
А Валерий се усмихна и Криспин — непонятно защо — изпита мраз, все едно огънят изведнъж бе замрял. Императорът вече не изглеждаше хлапашки.
— Поканата вече пътува, любима. Накарах Гесий да й я прати.