Най-сетне Валерий отрони:
— Тук е заложено повече от едно трайно име, родиецо, но мисля, че знам за какво говориш, и мисля, че те разбирам. Е, доволен ли си от това, което се предлага тук за майстор на мозайки? Нали не съжаляваш, че дойде?
Криспин се потърка по голата брадичка.
— Никога не съм виждал нещо, което да се сравни с това. Нищо в Родиас, нищо на земята не може… Представа нямам как е постигнат този купол. Как е дръзнал да обхване толкова огромно… кой направи това, ваше величество?
Все още стояха близо до малката врата, водеща през стената към грубия параклис и Имперския прецинкт.
— Той ще намине, предполагам, като чуе гласовете ни. Повечето нощи е тук. Точно затова наредих да палят свещи от лятото насам. Казват, че не спя, знаеш. Не е вярно, макар че е полезно да се говори. Но съм убеден, че е вярно за Артибасос: мисля, че обикаля тук да оглежда нещата или да прекроява скиците си, или да чертае нови по цяла нощ. — Лицето му беше неразгадаемо. — Не си ли… уплашен от това, родиецо? Не е ли твърде голямо за теб?
Криспин се поколеба, преди да отвърне, гледаше Валерий в очите.
— Само глупак не би се уплашил от нещо като този купол. Когато архитектът се отбие, попитайте го той дали не се е уплашил от замисъла си.
— Питал съм го. Каза, че бил ужасен и все още е. Каза, че стои тук нощем, защото го спохождат кошмари как се срутва, ако си спи вкъщи. — Валерий помълча. — Какво ще сътвориш за мен на купола на моя Храм, Гай Крисп?
Сърцето на Криспин се разтуптя. Почти беше очаквал този въпрос. Поклати глава и отвърна:
— Трябва да ме извините. Много е рано, ваше величество. Беше лъжа, впрочем.
Знаше какво иска да сътвори тук още много преди да влезе. Сън, дар, нещо, което бе взел със себе си от Елшовия лес в Деня на мъртвите. Образът го беше споходил и днес, сред крясъците в Хиподрума. В него също имаше нещо от отвъдния свят.
— Прекалено рано — чу се нов, сприхав глас. Звукът тук се разнасяше из целия храм. — Кое е това лице и какво се е случило със Сироес? Ваше величество.
Титлата дойде закъсняла, небрежно добавена. Иззад отрупания със свещи мраморен плот вляво от тях се появи дребен размъкнат мъж на средна възраст в също толкова размъкната туника, със сламеноруса, разчорлена, стърчаща във всички посоки коса. Краката му бяха боси на леденостудения под, забеляза Криспин. Носеше сандалите си в ръка.
— Артибасос — каза императорът и и Криспин видя, че се усмихва. — Трябва да кажа, че изглеждаш досущ като главния архитект на империята. Косата ти наподобява твоя купол в устрема си към небесата.
Дребният мъж прокара небрежно пръсти през косата си, като че ли да я разроши още повече.
— Бях заспал. После се събудих. С една добра идея. — Вдигна сандалите все едно бяха някакво обяснение. — Обикалях.
— Нима? — отвърна Валерий търпеливо.
— Ами да. Очевидно. Точно затова съм бос. Последва кратко мълчание.
— Очевидно — повтори императорът, този път малко по-властно. Криспин вече бе разбрал, че този човек не обича да го държат на тъмно. За каквото и да било.
— Да забележите грапавини по мрамора ли? — реши да рискува Криспин. — Един от начините да се усетят, предполагам. По-лесно се прави в топло време, бих казал.
— Да де, обаче ми хрумна — отвърна Артибасос и го погледна раздразнено. — Исках да видя дали действа. Действа! Набелязах двайсетина грапавини, да ги огладят каменоделците.
— Да не би да очакваш хората да влизат тук боси? — попита насмешливо императорът.
— Може би. Не всеки, който пожелае да се поклони, ще е обут. Но не е това… Очаквам мраморът да е съвършен, все едно дали някой ще го знае, или не. Ваше величество. — Дребничкият архитект изгледа Криспин с присвити очи. — Кой все пак е този?
— Майстор на мозайки — отвърна императорът с търпение, което изненада Криспин.
— Очевидно. Това поне го чух.
— От Родиас — добави Валерий.
— Това всеки го е чул — каза Артибасос, без да откъсва свадливия си поглед от Криспин.
Императорът се засмя.
— Гай Крисп от Варена, това е Артибасос от Сарантион, човек с някои дребни дарби и с цялата вежливост на родените в Града. Защо ли те търпя, архитекте?
— Защото обичате нещата да се вършат както трябва. Очевидно. — Това като че ли беше любимата му дума. — Това лице със Сироес ли ще работи?
— Ще работи вместо Сироес. Изглежда, Сироес ни е подвел с онези негови идеи за огледалното прехвърляне за купола. Случайно да ги е обсъждал с теб, Артибасос?
Каза го спокойно, но архитеткът се обърна към императора, преди да отвърне, за първи път разколебан.
— Аз съм конструктор и строител, ваше величество. Правя ви този Храм. Как ще бъде натруфен, е в областта на майсторите декоратори. Не храня особен интерес към това, а и нямам време. Сироес не ми допада, ако това е важно, нито покровителката му, но и това едва ли е важно, нали? — Погледна отново Криспин. — Съмнявам се, че ще ми хареса и тоя. Много е висок и косата му е рижа.