— Обръснаха ми брадата тази вечер — отвърна насмешливо Криспин. — Иначе, боя се, изобщо нямаше да се съмнявате. Кажете ми, обсъждали ли сте как трябва да приготвите повърхностите за мозаечната работа?
Дребният мъж изсумтя.
— Защо трябва да обсъждам строителен детайл с декоратор? Усмивката на Криспин увехна и той каза сдържано:
— Надявам се, че тези дни бихме могли да споделим бутилка вино и да обсъдим друг възможен подход в това. Ще съм благодарен.
Артибасос се намръщи.
— Хм, ще рече, че трябва да проявя учтивост. Новодошли и така нататък. Ще имате някои изисквания за замазката, нали? Очевидно. Да не би да сте от ония досадници, дето имат мнения без нужните знания?
Криспин си беше имал работа с такива като него.
— За вината имам твърдо мнение, но не и знание къде да намеря най-доброто в Сарантион. Втория проблем ще го оставя на вас, ако ми позволите да споделя мисли за замазката.
Архитектът остана вцепенен за миг, след което си позволи тънка — много тънка — усмивка.
— Поне сте умен. — Застъпва на място по студения под и вдигна ръка да скрие една прозявка.
Валерий каза, със същия малко кисел, но търпелив тон:
— Артибасос, сега ще ти заповядам нещо. Обърни ми внимание. Обуй си сандалите — никаква работа няма да ми свършиш, ако умреш от настинка. Намери си наметало. После се прибери у дома и си легни. У дома. Ако дремеш капнал по цял ден, също нямам полза от теб. Вече е почти утро. Отвън пред вратите чака ескорт за Гай Крисп, или поне трябва да са дошли вече. Ще отведат и теб у дома. Легни да поспиш. Куполът няма да падне. Дребничкият архитект изведнъж припряно направи знака срещу злото. Като че ли се канеше да възрази, а после — със закъснение — май си спомни, че говори с императора си. Затвори уста и отново прокара пръсти през косата си, без никакъв полезен ефект.
— Заповед — добродушно повтори Валерий.
— Очевидно — отвърна Артибасос от Сарантион.
Но не мръдна, когато императорът се пресегна и — много нежно — приглади сламената му коса, досущ като майка, загрижена за външния вид на палавото ся дете.
Валерий ги отведе до главния вход — крилата бяха със сребърен обков и високи два човешки боя, — а после навън на портика, под вятъра. Там двамата се обърнаха и му се поклониха и Криспин забеляза, че дребният мъж изпълни поклона също толкова официално като него. Императорът се прибра вътре, сам затвори масивната врата и чуха как тежкият ключ се хлъзна в ключалката.
Двамата се обърнаха и застанаха един до друг на вятъра, загледани в стъмнения площад пред Храма. Императорът бе казал, че Карулус ще е тук. Криспин не видя никого. Изведнъж се почувства уморен. Видя светлини оттатък площада, при Бронзовите порти, където трябваше да е имперската стража. Тежки облаци бяха затулили небето. Беше много тихо.
А после нечий крясък разкъса нощта — предупредителен вик — и после видяха някакъв човек, тичаше лудешки през осеяния с камъни и тухли площад към портика. Профуча покрай тях и задърпа заключената врата.
Обърна се, изруга дивашки, държеше нож — и Криспин го позна.
Зяпна от изненада. Твърде много изненади му се събраха за една нощ. Около тях се чуха викове, наизскачаха още хора. Криспин бързо се обърна и въздъхна облекчено, щом видя Карулус — изкачваше се по стъпалата с изваден меч.
— Скорций от Сините! — възкликна войникът. — Струва ми цяло състояние днес следобед, знаеш ли?
Колесничарят, присвит и настръхнал, изръмжа нещо объркващо — императорска закрила била над трима им. Карулус примига.
— Какво? Мислиш, че сме тук, за да им навредим? — И отпусна меча.
Колесничарят също отпусна ножа, малко по-бавно. Криспин най-сетне схвана естеството на недоразумението. Погледна жилавата стегната фигура до себе си, после — широкоплещестия си приятел на стъпалата и направи явно необходимите представяния.
Миг след това Скорций от Сория се разсмя.
Карулус се засмя с него. Дори Артибасос си позволи да се ухили. Щом смехът свърши, последва покана. Явно, независимо от нелепия час, колесничаря в момента го очакваха в палатата на Синята партия, за да хапне в кухнята. Скорций обясни, че не му стига кураж да се скара с майстор готвача Струмозус за това, а и както се оказа, беше огладнял, неясно защо.
Артибасос настоя, че имал изрична заповед от императора — да си легне. Карулус зяпна, като чу това, едва сега разбрал кой е бил на портика, докато бе дебнал с войниците в сенките. Скорций възрази, а Криспин погледна дребничкия архитект.