Той пусна ключа на масичката до вратата и се затътри към леглото, вече полузаспал. И чак тогава усети, че в стаята има някой, и че го гледа. И видя, между лъчите приглушена светлина, вдигащото се острие.
Много по-рано, още в загърнатия от облаци нощен мрак, един чакащ войник е подал на императора обшито с кожа наметало, когато той излиза на ветровития студ от малкия параклис и каменния тунел, водещ през стените на Имперския прецинкт.
Императорът, който все още може да си спомни — макар и вече с малко усилие — как върви само по къса туника и съдрани прогизнали ботуши в студа, когато дойде от Тракезия по покана на чичо си, е благодарен за топлината. Пътят обратно до Траверситския палат е съвсем къс, но той е неуязвим срещу умора, не и срещу студ.
„Остарявам“, помисля си не за първи път. Не заради липса на усилия или лекарска помощ, или молби за помощ към бога, както и към полусвета. Добре щеше да е да има син, мисли си, но вече от доста време се е примирил, че няма да има. Чичо му е предал трона на него — в семейството поне има прецедент. За жалост, синовете на сестра му са безлични некадърници и четиримата си стоят в Тракезия по негова изрична заповед.
Не че биха могли да предизвикат някакви размирици. За такова нещо е нужен кураж и стръв, каквито също така никой от тях не притежава. Биха могли да послужат за марионетки обаче, за амбицията на някой друг — а бог знае, че в Сарантион има предостатъчно хора, жадни за власт. Би могъл да нареди да ги убият, но е преценил, че е ненужно.
Докато крачи през градините в нощния вятър, императорът потръпва. Само заради студа и влагата е. Изобщо не се бои. Плашил се е само веднъж в зрелия си живот, доколкото може да си спомни: по време на метежа преди две години, в момента, в който научи, че Сините и Зелените са се обединили, рамо до рамо в Хиподрума и по горящите улици. Това се беше развило твърде неочаквано, непредсказуемо, нерационално. А той беше — и е — човек, залагащ на разума, и в поведението, и в мисленето. Нещо толкова невероятно като това двете партии да се съюзят го беше направило уязвим, отвързан като кораб, чиято котва е откъсната от щорма.
Него ден се беше приготвил да изпълни съвета на най-старшия си съветник. Да се качи на някой малък съд в заливчето под Прецинкта и да избяга от своя град, подложен на опустошение от обезумялата тълпа. Глупавият, нелогичен бунт заради някакво си нищожно вдигане на данъците и някои извращения, приписвани на квестора на имперските приходи, за малко щяха да съсипят планове и постижения, в които беше вложил целия си живот. Беше уплашен и разгневен.
Този спомен е много по-жив от предишния, за това как крачи в лютата зима към Града.
Стига до по-малкия от двата главни палата, изкачва се по широките стъпала. Войниците на пост му разтварят вратите. Спира на прага, вдига глава към сиво-черните облаци на запад над морето, после влиза в палата, за да види дали жената, чиито думи са спасили всички тях в онзи ден преди две години, още е будна, или — както се беше заканила — си е легнала да спи.
Гизел — дъщерята на Хилдрик, кралицата на антите — била млада, дори красива, макар че второто едва ли е важно в общата схема. Има някаква далечна възможност да му предложи наследник, макар вероятността да му осигури алтернатива на нашествието в Батиара да е много по-малка. Дойдеше ли на изток, за да се омъжи за императора на Сарантион, антите щяха да го приемат като измяна. Щяха да си изберат крал на нейно място — или щеше да се появи някой узурпатор.
Приемниците на трона при антите бездруго капят често, мисли той, през ситото на меча и отровата. Но все пак е вярно, че Гизел може да послужи като оправдание за сарантийската намеса, да придаде легитимна кауза на армиите му. А това не е за пренебрегване. С основание може да се очаква, че Върховният патриарх ще подкрепи кралицата, а това ще придаде тежест на родийците — и немалко от антите, — което на свой ред може да обърне везните в една война Младата кралица, с други думи, всъщност не греши в тълкуването за онова, което може да представлява за него. Никой човек, гордеещ се със здравата си логика и способност да анализира и предвижда, не може да го отрече.
Бракът с нея — стига да може да бъде измъкната жива от Варена — наистина ще отвори възхитителни нови пътища. А и наистина е достатъчно млада, за да ражда, много пъти. Нито пък той е толкова стар, макар навярно да се чувства така понякога.