Мъжът свива вежди. Отпива. Жената го следи внимателно, макар да изглежда отпусната.
— Той си го спечели, Алиана. Срещу басанидите и в Мажритите.
— Спечели си подобаващите почести, да. Стилиана Далейна не беше най-добрият начин да го възнаградиш, мили. Далейните бездруго те мразят достатъчно.
— Представа нямам защо — промълвява той лукаво и добавя: — Леонт беше женихът-мечта за всяка жена в империята.
— За всяка освен за две — отвръща тя тихо. — За тази тук с теб и за другата, принудена да легне с него.
— Мога само да оставя на него да промени отношението й.
— Или да гледаш как тя променя него?
Той поклаща глава.
— Смятам, че Леонт знае как да води обсада и от този вид. И е неподатлив на внушения за измяна. Благонадежден е и сам по себе си, и с възгледа си за Джад.
Тя отваря уста да каже още нещо, но го премълчава. Той обаче го забелязва и се усмихва. — Знам. Плати на войниците, отложи Храма.
— И това, между другото. Но какво ли разбира една жена от тези велики дела?
— Точно така — натъртва той. — Ти си гледай благотворителността и сутрешните молитви.
И двамата се засмиват. Императрицата обича да се излежава до късно сутрин. Настъпва тишина. Той пие от виното, довършва го. Тя става изящно, взима чашата му, напълва я отново, връща се и му я подава, после сяда. Ръката му се отпуска на обутото й в чехъл стъпало на възглавничката до него. Гледат огъня мълчаливо.
— Гизел Антска би могла да ти роди деца — казва тя тихо.
Погледът му не се откъсва от пламъците. Той кимва.
— И да не е такава досадница.
— Да продължа ли да си избирам гардероба за изгнанието? Може ли да си взема огърлицата?
Императорът продължава да се взира в езиците на огъня. Дарът на Хеладик според схизматиците, които се е съгласил да потисне в името на хармонията във вярата на Джад. Хейромантите твърдят, че могат да гадаят бъдещето в пламъците, да съзират очертанията на съдбата. Те също трябва да бъдат потиснати. Всички езичници. Той дори — с неохота, за която малцина ще узнаят — е закрил старите езически Школи. Хиляда години учение. Дори делфините на Алиана са престъпване на вярата. Има такива, които биха изгорили на клада или жигосали художника затова, че ги е направил, ако изобщо ги направи.
Императорът не разчита никакви тайнствени уверения в тези пламъци в края на нощта, докато седи в нозете на жена си и едната му длан докосва извивката на стъпалото й в обсипания с драгоценни камъни чехъл. Казва:
— Не ме оставяй никога.
— Къде бих могла да отида? — отронва тя след малко, мъчи се да съхрани лековатия тон, ала безуспешно.
Той вдига глава. И повтаря:
— Не ме оставяй никога. — Сивите му очи са взрени в лицето й. Може да й направи това. Да отнеме дъха от гърдите и гърлото й.
С упование. След всички тези години.
— Няма. Докато съм жива — отвръща тя.
9.
Кася се събуди призори объркана от екота на камбаните. Нямаше джадитски камбани в родния й край, където боговете обитаваха тъмните лесове или реките, или полята със зърно и се умилостивяваха с кръв. Тези храмови камбани бяха част от градския живот. Тя беше в Сарантион. Половин милион души, беше казал Карулус. Беше й казал, че ще свикне с тълпите, ще се научи да спи и под звъна на камбани, ако реши.
Сънят беше за водопада край дома й, лете. Седеше на брега под водопада, в сенките на листати дървета, надвесени над водата. С нея имаше някакъв мъж, нещо небивало у дома, приживе.
Не можеше да види лицето му в съня.
Камбаните продължаваха, зовяха Сарантион за молитва. Джад на Слънцето бе подкарал колесницата си нагоре. Всички, които търсеха божията закрила в живота си и застъпничеството му след смъртта, стига да се въздигнат с него, се отправяха в този миг към параклиси и храмове.
Кася лежеше съвсем неподвижна и мислеше за съня си. Чувстваше се странно, тревожно; нещо смътно я безпокоеше. После си спомни: мъжете не се бяха върнали през нощта, или поне преди да заспи. А и онова притеснително посещение на дворцовия майстор на мозайки. Настръхнал такъв, уплашен. Не беше успяла да предупреди Криспин, преди да го отведат в имперския двор. Карулус я беше уверил, че не е важно, че родиецът може сам да се справи в двора, че имал закрилници там.
Кася знаеше, че самата идея за закрилник означава, че има някой, от когото трябва да те закрилят, но не го беше казала. Бяха вечеряли заедно с Карулус и Варгос, а после се бяха върнали тук през пощурелите улици за чаша вино на тихо. Знаеше, че трибунът би предпочел да пообикаля из града с халба пиво в ръка в последната нощ на Дикания и че бе останал тук вътре заради нея. Беше му благодарна за тази доброта, за това колко весело и леко разказваше. Какви ли не истории. Беше я накарал да се усмихне и се беше ухилил широко, като го видя. А при първата им среща с Криспин го беше съборил в несвяст с шлема си. Хората му бяха пребили от бой Варгос. Много неща се бяха променили за толкова кратко време.