— Вашият човек.
— Донякъде — безгрижно отвърна тя. — Беше свършил малко работа за нас. Прецених, че ще е изгодно Валерий да ни е задължен, че сме му намерили майстор. Леонт не бе съгласен с това, но си имаше свои причини да предпочита Сироес. Той си има свои… виждания за това, което трябва да се позволява на теб и други художници да показвате в храмовете.
Криспин примигна. Това може би трябваше да се обмисли. По-късно.
— Значи Сироес е наел онези войници? Не съм имал намерение да провалям ничия кариера.
— Но я провали. — Аристократичната студенина отново се появи в гласа й. — И то напълно. Но не, мога да те уверя, че Сироес не е в състояние да наеме нощни убийци. Повярвай ми.
Криспин преглътна. Нищо успокоително нямаше в тона й, но пък имаше нотка искреност. Реши, че не му се ще да я пита защо е толкова сигурна.
— Кой тогава?
Стилиана Далейна вдигна ръце с дланите навън, в елегантен жест на безразличие.
— Представа нямам. Прегледай си списъка на враговете. Избери си там някое име. Актрисата хареса ли огърлицата ми? Сложи ли си я?
— Императорът не й разреши — отвърна Криспин натъртено. И забеляза, че това я изненада.
— Валерий е бил там?
— Там беше. И никоя не се е смъквала на колене.
Тя остана удивително спокойна. Цял живот интригантстване и надиграване на по-низши. Усмихна се леко.
— Все още. — Каза го с малко по-дълбок тембър, с очи, приковани в неговите.
Беше игра и той го знаеше, но въпреки волята си отново усети прилива на страстта.
Отвърна колкото можеше по-предпазливо:
— Не съм свикнал да ми се предлага любов след толкова бегло запознанство, освен от курви. А по принцип не съм склонен да приемам и техните предложения.
Тя го зяпна и Криспин имаше чувството, че — може би за първи път — леко се затруднява в оформянето на преценката си за мъж в една стая с нея. Беше стояла права. Сега се смъкна на ръба на леглото до скрина, на който седеше той. Коленете й се забърсаха в неговите и тя леко ги отдръпна.
— Това би ли те задоволило? — промълви гърлено. — Да се държиш с мен като блудница, родиецо? Да натиснеш главата ми във възглавницата и да ме обладаеш отзад? Да стискаш косата ми, докато крещя, докато ти говоря мръсни, възбуждащи неща? Да ти кажа ли какво обича да му правя Леонт? Ще те изненада сигурно. Много обича да…
— Не! — изхриптя Криспин почти отчаяно. — Какво значи това? Забавлява ли ви да играете мръсницата? Обикаляте улиците да съблазнявате любовници? В този хан има други спални.
Физиономията й беше неразгадаема. Той се надяваше, че туниката му скрива доказателството за възбудата му. Не смееше да погледне надолу, за да се увери.
— Какво значело това, моля ви се? Бях решила, че си интелигентен, родиецо. Даде някакви признаци за това в тронната зала. Да не би да си оглупял от умора? Не можеш ли да допуснеш, че в този град има хора, които смятат, че нашествието в Батиара е разрушителна глупост? Които биха могли да решат, че ти — като родиец — може би споделяш това убеждение и имаш желание да спасиш семейството и страната си от последствията от едно нашествие?
Думите се врязваха в него като ножове, остри и точни почти по войнишки в прямотата си. Тя добави със същия тон:
— Преди да си се замесил безнадеждно в кроежите на актрисата и нейния съпруг, изглеждаше разумно да те преценя.
Криспин се потърка по челото. Беше му дала частично обяснение в края на краищата. Съживеният гняв прогони умората.
— С всички ли, които привличате на своя страна, спите? — отвърна той и я изгледа хладно.
Тя поклати глава.
— Не си от най-учтивите, родиецо. Спя там, където ме отведе удоволствието. — Криспин не се трогна от упрека й. Но го беше изрекла със свободната увереност на жена, несвикнала да отказват на желанията й. „Актрисата и нейният съпруг“.
— И заговорничите да осуетите плановете на императора?
— Той уби баща ми — отвърна рязко Стилиана Далейна на леглото му. Светлата коса ограждаше в рамка изящното й лице. — Жив го изгори, със сарантийски огън.
— Стари слухове — каза Криспин, но беше потресен и се мъчеше да го прикрие. — Защо ми го казвате това?
Тя се усмихна, съвсем неочаквано.
— За да те възбудя?
Не можеше да не се изсмее. Колкото и да се мъчеше да се сдържи, рязката смяна в тона, иронията в това беше твърде духовита.
— За жалост жертвоприношенията не ме възбуждат. Да разбирам ли, че върховният стратег споделя възгледа, че не бива да се води война в Батиара? Той ли ви прати тук?