Тя примигна.
— Не. Леонт ще направи каквото му каже Валерий. Той ще ви завземе, както завзе Мажритските пустини и северните степи и наложи обсада над басанидските градове на изток.
— И през цялото това време новата му съпруга ще прави всичко, за да го унищожи?
За първи път тя се поколеба.
— Новата му награда е фразата, която ти трябва, родиецо. Отвори си ушите и очите, има неща, които трябва да научиш, преди Петрус Тракезиеца и малката му танцьорка да са те привлекли на своя страна.
Презрението й беше неприкрито. „Нямала е избор за брака си“, прецени Криспин. Но стратегът беше млад, прославен и високо почитан — и безспорно хубав мъж. Криспин я гледаше и имаше чувството, че е нагазил в черни води, с невъобразимо сложни течения опитващи се да го засмучат.
— Аз съм просто майстор на мозайки. Тук съм, за да помогна с образи по стените и купола на един храм.
— Кажи ми — заговори Стилиана Далейна все едно, че не го беше чула — за кралицата на антите. Тя също ли ти предложи тялото си в замяна на услугите ти? Да не би да си притеснен заради това? Да не би да закъснях с чара си? Отхвърляш ме като по-евтина стока? Да се разплача ли?
Тъмните води се завихриха. Това вече трябваше да е блъф, предположение. Не можеше чак толкова нашироко да се е разчуло за онази среднощна среща. В ума му изплува спомен: друга една ръка в косата му, когато се наведе да целуне едно поднесено стъпало. Друга жена, още по-млада от тази, също толкова наясно с властта и интригите. Или навярно… не толкова. Възможно ли бе Варена да е също толкова подмолна като Сарантион? Или което и да било друго място на света?
Криспин поклати глава.
— Не съм запознат с мислите или… благоразположенията на управляващите нашия свят. Тази среща е единствена по рода си в жизнения ми опит. — Беше лъжа; и все пак, докато я гледаше между резките от светлина и сянка — не беше.
Пак същата усмивка — уверена и смущаваща. Тази жена умееше с невероятна лекота да се прехвърля от имперски интриги на будоарни теми.
— Колко мило. Обичам да съм единствената. Но все пак знаеш, че за всяка жена е срамно да се предложи и да й откажат, нали? Казах ти: спя там, където ме води удоволствието, не нуждата. — Замълча. — Или по-скоро там, където ме привлече друг вид нужда.
Криспин преглътна. Не й вярваше, но коляното й под синята роба се задържаше на по-малко от длан от неговото. Вкопчи се отчаяно в яда си, в усещането, че го използват.
— За един мъж с достойнство е срамно да го приемат като пионка в игра.
Веждите й бързо се вдигнаха и тонът й — отново — се промени.
— Но ти си точно това, глупако. Разбира се, че си. Достойнството няма нищо общо с това. Всеки в този двор е с достойнство — и всеки е пионка в игра. В много игри наведнъж — някои на убийства, някои — на страст. Макар че в крайна сметка само една е важна и всички други са част от нея.
Това трябваше да е отговор на мисълта му, изглежда. Коляното й докосна неговото. Нарочно. У тази жена нямаше случайни неща, беше убеден. „Някои — на страст“.
— Защо трябва да си въобразяваш, че си по-различен? — добави тихо Стилиана Далейна.
— Защото искам да съм различен — отвърна той, изненадващо за самия себе си.
Последва мълчание. После:
— Ставаш все по-интересен, родиецо, трябва да призная, но това почти със сигурност е самозаблуда. Подозирам, че актрисата вече те е омаяла и ти дори не го съзнаваш. Все пак ще плача, изглежда. — Изражението й се бе променило, но много далече от плача. Тя стана рязко, прекоси с три широки крачки стаята и се обърна.
Криспин също стана. След като вече се бе отдръпнала, изпитваше хаос от чувства: опасение, съжаление, любопитство, доза изнервящо желание. Последното му беше чуждо вече от много време. Тя вдигна качулката си да скрие разпиляното злато на косата си.
— Дойдох също и за да ти благодаря за рубина, разбира се. Беше… интересен жест. Не е трудно да ме намериш, художнико, ако решиш да поговорим пак за твоя дом и възможната война. Убедена съм, много скоро ще ти стане ясно, че човекът, който те доведе тук да му направиш свети ликове, също така се кани да подложи на разгром Батиара само заради личната си слава.
Криспин се окашля.
— Радвам се да разбера, че скромният ми дар е заслужил благодарност. Аз съм най-обикновен художник.
Тя поклати глава, отново с хлад в очите.
— Това е страхливецът в теб, криещ се от истините на света, родиецо. Всички мъже — и жени — са повече от едно нещо. Или искаш да се ограничиш така? Да живееш на скелето си, докато всички долу умират?
Интелигентността й бе ужасяваща. Също като на императрицата. Хрумна му, че ако не се беше срещнал първо с Аликсана, може би наистина нямаше да има защита срещу тази жена. Стилиана Далейна може би не грешеше, в края на краищата. А след това се зачуди дали императрицата не се беше досетила за това. Дали това не бе причината за бързата среднощна покана в Траверситския палат? Възможно ли бе тези жени да са толкова бързи, толкова проницателни? Главата го заболя.