— Тук съм от два дни, ваше благородие, и тази нощ не съм спал. Говорите ми за заговор срещу императора, който ме покани в Сарантион, и дори срещу съпруга ви, ако ви разбирам. Нима трябва да бъда купен с женска коса на леглото ми за една нощ — или утро? — Поколеба се. — Дори да е вашата?
Усмивката се върна отново, загадъчна и предизвикателна.
— Случва се — промълви тя. — Понякога е по-дълго от една нощ или нощта е… по-дълга от обичайното. Времето тече странно в някои обстоятелства. Не си ли го открил това, Гай Крисп?
Той не посмя да отвърне. Тя като че ли не го очакваше.
— Можем да продължим тази тема друг път. — Замълча. Стори му се, че се бори вътрешно с нещо. После добави: — За твоите ваяния. Куполите и стените? Не ставай… прекалено увлечен в работата си, родиецо. Казвам го с добро чувство, а може би не трябваше. Слабост ми е.
Той пристъпи към нея. Тя вдигна ръка.
— Без въпроси.
Криспин спря. Тя бе въплъщение на ледена, сдържана красота. Но не беше сдържана. Езикът й бе докоснал неговия, ръката й, плъзгаща се надолу…
И тази жена, на всичко отгоре, като че ли можеше да отгатва всяка негова мисъл. Усмивката отново се появи.
— Сега възбуден ли си? Заинтригуван? Харесваш ли жените да показват слабост, родиецо? Да запомня ли това, както и възглавницата?
Той се изчерви, но издържа ироничния й поглед.
— Обичам хората в живота ми да показват нещо от… себе си. Непрецененото. Движения извън игрите, за които споменахте. Това би ме привлякло, да.
Този път тя замълча, застанала сковано до вратата. Слънчевата светлина, хлъзгаща се през процепите на кепенците, падаше на ивици бледо утринно злато по стената, пода и синьото на робата й.
— Боя се, че това е твърде много за Сарантион — най-сетне отвърна тя. И сякаш понечи да добави нещо, но само промълви: — Лягай си да спиш, родиецо.
Отвори вратата, излезе, затвори я и си отиде. Остана само уханието й и леко разбърканото му легло, и още по-голямата бъркотия в душата му.
Той се смъкна на леглото, с дрехите. Полежа с отворени очи, без да мисли за нищо отначало, после — за високи, величествени стени с мраморни колони над мраморни колони и за огромния, смаляващ всекиго и всичко купол, който му бяха дали, а после дълго — за жени, живи и мъртви, а после затвори очи и заспа.
Ала щом засънува, докато слънцето се извисяваше във ветровитата ясна есенна утрин, сънува първо зубира, заличил време и свят в непрогледна мъгла, а след това — само една жена.
— И нека има Светлина за нас — припя Варгос с другите в малкия параклис в края на литургията. Свещеникът в светложълтата роба вдигна ръце за слънчевия благослов, както правеха в Града, и хората си заговориха отново, оживиха се и тръгнаха към вратите и утрото навън.
Варгос излезе с тях и постоя за миг, примижал срещу ярката светлина. Нощният вятър беше отмел облаците, денят бе ясен и хладовит. Някаква жена — крепеше малко дете на хълбока си и делва с вода на рамото си — му се усмихна, докато го подминаваше. Еднорък просяк го доближи през тълпата, но се разкара, щом Варгос поклати глава. В Сарантион беше пълно с хора, изпаднали в нужда, а и нямаше смисъл да дава милостиня на човек, комуто са отсекли ръката за кражба. Варгос беше непоклатим за такива неща. Северняшка чувствителност.
А не беше беден, между другото. Старшият на Имперската поща му беше връчил с неохота трупаните спестявания и дължимата заплата, преди да напуснат Саврадия, след намесата на центуриона на Карулус. Тук Варгос спокойно можеше да си купи храна, зимно наметало, жена, пиво или вино.
Беше гладен всъщност. Не беше закусил в хана преди молитвите и миризмата на печено на шиш агнешко на откритата сергия през улицата му го напомни. Пресече я, като спря да даде път на една натоварена с дърва кола и група кикотещи се слугини, тръгнали за вода към кладенеца в края на улицата, и си купи един шиш печено. Изяде го на място, докато гледаше как другите клиенти на дребния жилав продавач — от Сория или Амория, ако се съдеше по цвета на кожата му — нагъват сутрешната хапка, забързани кой по каквато работа е тръгнал. Търговията на дребничкия мъж вървеше добре. Хората в града се движеха бързо, беше заключил Варгос. Тълпите и шумът никак не му допадаха, но бе дошъл тук по свой избор, а и в живота си се беше приспособявал и към по-трудни неща.