Тилитик не отговори. Но беше все едно. Варгос тръгна към изхода. Огледа се примижал на слънцето и видя един от хората на градския префект в края на улицата, с униформа в кафяво и черно. Отиде при него и донесе, че лицето, наело войниците, убили предната нощ трима души, може да се намери на първата маса вдясно от вратата в „Отдихът на куриера“. Представи се и му каза къде може да го намерят, ако се наложи. Изчака онзи да влезе в гостилницата и тръгна обратно към хана.
По пътя се отби в друг параклис — по-голям, с мрамор и рисунки, сред които и останки от фреска зад олтара на Хеладик горе, почти изтрита — и в сумрака и покоя между службите се помоли пред диска и олтара за помощ и напътствие през и извън полусвета, в който сякаш беше навлязъл.
Нямаше да се моли на зубира, на древната мощ на своя народ, която той въплъщаваше. Но вътре в себе си усещаше ужасяващото му присъствие, огромно и мрачно като лесовете от детството му.
Криспин слезе долу малко след обед. Карулус още беше в стаята си и явно спеше дълбоко, изтощен от раните и лечението. Самият Криспин бе замаян и объркан, и не от виното, което бе изпил. Всъщност виното беше най-малката му беда. Постара се с това главоболие да не мисли за някои неща, които се бяха случили в двата двореца и в Храма, и на улицата след това, а после и за опита си да се спогоди с лицето, озовало се в стаята му — на леглото му, — когато се дотътри да си легне призори. Изплувалият образ на Стилиана Далейна, красив като бляскава икона, само го накара да се почувства още по-притеснен.
Реши да направи онова, което винаги правеше у дома в такива моменти. Да отиде в баните.
Ханджията изгледа разбиращо навъсеното му брадясало лице и му каза как да стигне. Криспин се огледа за Варгос, който също необяснимо защо отсъстваше, сви рамене, раздразнен и кисел, и излезе, примижал на ярката светлина на есенния ден.
Всъщност не беше съвсем сам. Двама от войниците на Карулдус тръгнаха с него, с мечовете в ножниците. Императорската заповед от предната нощ. Вече щеше да е с охрана. Някой искаше да го убие. Не другият майстор, нито Далейна, ако можеше да й се вярва. Вярваше й, но съзнаваше, че няма много основание за това.
Помисли си за Кася… но прогони и тази мисъл. Не днес. Днес нямаше да решава никакви важни неща. Трябваха й дрехи обаче, това поне го знаеше. Помисли дали да не изпрати единия войник на пазара да й купи нещо, докато се къпе, и първата бегла усмивка за деня се появи на лицето му — как войникът придирчиво подбира и рови в купчините женско бельо на пазара.
Хрумна му обаче една полезна идейка и в банята помоли за хартия и стилос. Изпрати бегач до Имперския прецинкт с бележка за евнусите от службата на канцелара. Умните хора, които го бяха избръснали и облекли предната вечер, щяха да са повече от подходящи за избиране на облекло за млада жена, току-що пристигнала в Града. Криспин ги молеше за помощ. Накрая се сети и да добави сумата за покупките.
По-късно същия следобед Кася — докато се мъчеше да се справи с някои свои неочаквани открития — щеше да се окаже обкръжена от енергична и шумна група парфюмирани евнуси. Поведоха я нанякъде за изненадващо съдбовната задача да й осигурят подходящо облекло за живот в Сарантион. Бяха грижливи и много забавни, явно цялото упражнение забавляваше и тях, особено духовитите, изпъстрени с мръсни фрази препирни кое било подходящо за нея и кое — не. Кася неволно се изчервяваше, но и се смееше по време на цялата лудория. Никой не я запита какъв ще е животът й в Сарантион, което си беше облекчение, тъй като и самата тя не знаеше.
В баните Криспин се остави да го намажат с масло, да го разтрият и да го изтъркат, след което блажено се отпусна в успокояващата благоуханна вода на горещия басейн. Имаше и други хора, говореха си тихо. Познатото монотонно бръмчене на гласове почти го унесе в сън. Съживи се, като се гмурна в хладината на съседния басейн, а после тръгна, увит в бял ленен чаршаф като призрак, към залата за напарване и щом отвори вратата, видя в мъглата още няколко души, загърнати също като него.
Някой се отмести мълчаливо, за да му направи място. Друг махна вяло с ръка и голият слуга изля нова делва вода върху сгорещените камъни. Парата се издигна със съсък и обви малката зала още по-плътно. Криспин отхвърли в ума си неволната прилика с едно мъгливо утро в Саврадия, облегна се на стената и притвори очи.