Разговорът около него беше накъсан и вял. Хората рядко говорят оживено в обгръщащия зной на парата. Тук беше по-лесно човек да се отпусне в съзерцание, притворил очи. Чуваше как хората се местят и стават, други влизаха — по-хладният въздух лъхваше през отворената за малко врата, после топлината се връщаше. Тялото му беше хлъзгаво от избилата пот, премаляло в ленив покой. Реши, че бани като тази са едно от най-великолепните достижения на модерната цивилизация.
Всъщност, помисли си унесено, парата нямаше нищо общо с мразовитата, дошла сякаш от отвъдното мъгла в онази далечна пустош на Саврадия. Чу отново съсъка, щом някой изля още вода, и се усмихна. Беше в Сарантион, окото на света, и толкова много неща вече бяха започнали.
— Безкрайно ще ми е интересно да чуя вижданията ви относно неделимостта на естеството на Джад — промърмори някой.
Криспин дори не отвори очи. Бяха му разказали за това. Обяснили му бяха, че сарантийците най-страстно обсъждат три теми: колесниците, танците и пантомимите — и безкрайните спорове на религиозни теми. Продавачи на плодове щели да го тормозят, предупредил го беше Карулус, за внушенията в образа на Джад според това дали е с брада, или голобрад; обущари щели да му натрапват със страст мненията си за последния Патриаршески проглас досежно Хеладик; блудница можело да поиска да разбере вижданията му за каноничността на иконите на Блажените жертви, преди да благоволи да се съблече.
Ето защо не беше изненадан, че чува хора да беседват така в потилнята. Изненада се обаче, когато нечий крак го бутна но глезена и същият глас добави:
— Всъщност неразумно е човек да заспи в парата. Криспин отвори очи.
Беше сам във вихрещата се гореща мъгла — пред едно лице. Въпросът за бога беше отправен към него.
Запиталият го, увит хлабаво в белия си чаршаф, седеше и го гледаше с много синеок поглед. Имаше великолепна златиста коса, строго, изваяно като от камък лице, покрито с белези, мускулесто тяло. И беше върховният стратег на империята. Криспин се стегна. Много бързо.
— Ваша светлост!
Леонт се усмихна.
— Просто възможност да поговорим. — Избърса потта от челото си с края на чаршафа.
— Съвпадение ли е? — попита предпазливо Криспин.
Леонт се засмя.
— Едва ли. Градът е прекалено голям за това. Реших, че няма да е зле да уредя един удобен момент да науча вижданията ви по някои въпроси, представляващи интерес.
Държеше се крайно вежливо. Войниците му го обичаха, беше казал Карулус. Готови бяха да умрат за него. И бяха умирали — по бойните полета на запад чак до Мажритските пустини и на север, към Карч и Москав.
И не беше арогантен. За разлика от съпругата си. При все това пълната самоувереност зад тази среща беше провокираща. Само допреди малко тук в парата имаше поне шестима души и един слуга…
— Въпроси, представляващи интерес? Например мнението ми за антите и тяхната готовност срещу нашествие? — Знаеше, че е грубо, и може би неразумно. От друга страна, у дома всички познаваха нрава му и може би беше време и тук да започнат да го опознават.
Леонт изглеждаше озадачен.
— Защо да ви питам за това? Имате ли военна подготовка?
Криспин поклати глава.
Стратегът го погледна.
— Да не би да имате някакви познания за крепостни стени, водни източници, състояния на пътища, планински проходи? Кои от командирите им се отклоняват от обичайното подреждане на силите им? Колко стрели носят стрелците им в колчаните? Кой командва флотата им тази година и колко разбира от пристанища?
Леонт изведнъж се усмихна. Имаше блестяща усмивка.
— Всъщност не бих допуснал, че можете да ми помогнете, дори да искахте. Дори да се замисляше нещо такова като нашествие. Не, не, признавам, че повече ме интересува вашата вяра и вижданията ви за изображенията на бога.
В този момент един спомен прищрака като ключ в ключалка. Раздразнението отстъпи място на нещо друго.
— Вие не ги одобрявате, ако смея да предположа?
На красивото лице на Леонт нямаше и следа от преструвка.
— Да. Споделям убеждението, че да се предава святото в образи води до унизяване на чистотата на бога.
— А онези, които почитат или се прекланят на такива образи? — попита Криспин. Знаеше отговора. Беше навлизал в такива спорове и преди, макар и не запотен в гореща пара и с човек като този.
— Това е идолопоклонство, разбира се — отвърна Леонт. — Връщане към езичеството. Вашето мнение какво е?
— Хората се нуждаят от път към своя бог — отвърна спокойно Криспин. — Но признавам, предпочитам да пазя вижданията си по такива въпроси за себе си. — Усмихна се насила. — Колкото и нехарактерно да е мълчанието по въпроси за вярата в Сарантион. Ваше благородие, тук съм по покана на императора и ще се постарая да удовлетворя него в работата си.