— А патриарсите? Тях да удовлетворите?
— Човек винаги се надява на одобрението на висшестоящите — каза Криспин и също избърса потното си чело с крайчеца на чаршафа си.
Стори му се, че видя през парата как сините очи просветнаха и устата се изви в усмивка. Леонт не беше лишен от чувство за хумор. Това поне бе добре. Отчасти. Не можеше да се отърве от мисълта, че са останали само двамата и че съпругата на този мъж беше в спалнята му тази сутрин и беше казала… каквото беше казала. Реши, че това не може да мине за особено предсказуема среща. Отново се усмихна насила.
— След като ме намирате за неподходящ събеседник по военни въпроси — а не виждам защо да не сте прав, — защо допускате, че трябва да обсъждаме с вас моята работа в Храма? Тесерите и техните форми? Колко знаете или държите да знаете за оцветяването на стъклото? Или за рязането му? Какво е мнението ви за предимствата и методите за подреждането на тесери под ъгъл в замазката? Или за състава и пластовете на самата основа? Имате ли твърди възгледи за използването на огладени камъчета за плътта на човешки фигури?
Леонт го гледаше мрачно, безизразно. Криспин замълча и промени тона.
— Всеки от нас си има своята област на занимания, ваше благородие. Вашите са по-важни, бих казал, но моите може би… плодовете на моите са по-трайни. Навярно би било по-добре — стига да ме удостоите с тази чест — да беседваме за съвсем други неща. Бяхте ли вчера на Хиподрума?
Леонт леко се отмести на скамейката си; белият чаршаф се отпусна около бедрата му. От ключицата до кръста му като червена резка преминаваше белег. Той се наведе и изля нова делва с вода върху камъните. Парата обгърна помещението.
— Сироес не се затрудняваше да ни говори за своите планове и намерения — каза стратегът.
„На нас“, помисли Криспин.
— Госпожа съпругата ви е негова покровителка, доколкото разбрах. Вярвам, че е свършил работа и лично за вас.
— Дървета и цветя на мозайка, да. За брачните ни покои. Сърна и поток, глигани и хрътки, такива неща. Такива образи ни най-малко не ме притесняват, разбира се. — Тонът му беше съвсем искрен.
— Разбира се. Чудесна работа, убеден съм — отвърна кротко Криспин.
Последва късо мълчание.
— Не бих могъл да знам. — Леонт сви рамене. — Допускам, че е добра — Зъбите му блеснаха за миг. — Както казахте, не бих могъл да съдя за нея повече, отколкото вие за тактиката на пълководец.
— Но нали вие спите в тези покои — отвърна Криспин. — Гледате тази мозайка всяка нощ.
— Някои нощи — отвърна кратко Леонт. — Не обръщам много внимание на цветята по стената.
— Но сте толкова притеснен за бога в един храм, че да нагласите тази среща?
— Това е различно. Все пак смятате ли да представите образ на Джад на тавана?
— Купола имате предвид. По-скоро подозирам, че точно това се очаква от мен, ваше благородие. При липсата на други указания от страна на императора или патриарсите, както казвате, би трябвало да сметна, че ще трябва.
— И не се боите от покварата на ереста?
— Изобразявал съм бога още от чирак, ваше благородие. Ако това официално се е превърнало в ерес, вместо в текущ дебат, то никой не ме е уведомил за промяната. Да не би армията да се е заела с оформянето на църковна доктрина? Нима ще обсъждаме как се пробиват вражески стени с песнопения в прослава на Джад? Или с мятане на Свети шутове с катапулти?
Явно беше прекалил. Леонт се намръщи.
— Нагъл си, родиецо.
— Надявам се, че не. Само показвам, че намирам избраната от вас тема за досадна. Не съм сарантиец, ваше благородие. Аз съм родийски гражданин на Батиара, поканен тук като гост на империята.
Неочаквано Леонт отново се усмихна.
— Съвсем вярно. Простете ми. Вие… много драматично нахлухте сред нас снощи и трябва да призная, че се чувствах по-спокоен за подготвяната украса, докато знаех, че я прави Сироес и че съпругата ми е наясно с плановете му. Неговият замисъл… не включваше изобразяването на лика на Джад.
— Разбирам — отвърна кротко Криспин.
Това беше неочаквано и реши друга част от ребуса.
— Казано ми беше, че освобождаването му може да наскърби госпожа съпругата ви. Сега разбирам, че е повод за загриженост и за вас, по други причини.
Леонт се поколеба.
— Към проблемите на вярата подхождам сериозно.
Гневът на Криспин се беше изчерпил.
— Съвсем благоразумно, ваше благородие. Всички сме чеда на бога и всеки трябва да му оказва почит… по своя си начин.
Беше уморен. Беше дошъл тук само за да остави болката зад себе си, да потърси утешение във важна работа. Сложно заплетените светски дела в Сарантион бяха ужасно… заобиколни.