Леонт се отпусна назад, без да отговори. След малко на вратата се почука. Някой я отвори — за миг лъхна хладен въздух — и пак я затвори. Затътри се покрай стратега, като влачеше едното си стъпало, и седна срещу Криспин.
— Няма ли слуга? — изръмжа новодошлият.
— Пуснахме го навън да се поразхлади — отвърна учтиво Леонт. — Би трябвало скоро да се върне, или ще дойде друг. Да лисна ли вода?
— Давай — отвърна мъжът с безразличие.
Явно не знаеше кой току-що е пожелал драговолно да го обслужи като роб в банята, реши Криспин. Леонт вдигна делвата, топна я в каменното корито и сипа вода върху горещите камъни, веднъж и още веднъж. Вълната влажен зной обля Криспин като нещо осезаемо, полепна по гърдите и замъгли взора му. Той погледна насмешливо стратега.
— Втора професия ли?
Леонт се засмя.
— Поне не толкова опасна. Но и не толкова възнаградена. Трябва да ви оставя да отдъхнете. Надявам се, че ще дойдете у нас на вечеря някой път? Жена ми ще се радва да поговори с вас. Тя… колекционира умни хора.
— Не съм бил част от нечия колекция досега — измърмори Криспин.
Третият мъж мълчеше, без да им обръща внимание, загърнат плътно в чаршафа си. Леонт го погледна за миг през рамо и се изправи. В малката стая изглеждаше още по-висок, отколкото в двореца предната нощ. По гърба и възлестите мускули се виждаха други белези. При вратата се обърна и каза високо:
— Оръжията тук са забранени. Ако предадете ножа под крака ви, ще сте извършили само малко нарушение до този момент. Ако не, ще ви отсекат ръката и дори главата, след като ви осъдят по мое свидетелство.
Криспин примига. След което се задвижи изключително бързо.
Наложи се. Защото мъжът на скамейката срещу него изръмжа, посегна надолу и измъкна тънък нож изпод лявото си стъпало. Стисна го ловко и замахна към Криспин, без с нищо да е предизвикан и без никакво предупреждение.
Леонт, застанал неподвижно до вратата, наблюдаваше всичко с някак отчуждено любопитство.
Криспин се метна на една страна и смъкна чаршафа от раменете си и го размаха, за да прихване посичащото острие. Мъжът изруга злобно и разпра с ножа плата, мъчеше се да го изтръгне, но Криспин скочи от скамейката и с едно въртеливо движение уви чаршафа като смъртен саван около ръцете и раменете на непознатия. Без да мисли — нямаше и време за мислене, — но с огромна, задавяща гърдите му ярост го удари с лакът в слепоочието. Чу глухо изпъшкване. Ножът падна на пода. Криспин се извъртя, замахна с лявата ръка и юмрукът му се стовари с все сила в лицето на мъжа. Усети как по пода се пръснаха зъби — като камъчета, чу пукане на кост и изохка, щом болката го ухапа по ръката.
Непознатият се смъкна на колене с немощен хрип. Преди да е успял да посегне към падналия нож, Криспин го изрита два пъти в ребрата, а след това, щом онзи се свлече на една страна върху влажния под — и в главата. Мъжът потръпна и остана да лежи неподвижно.
Задъхан, Криспин седна на каменната скамейка. От тялото му капеше пот, мазна и натежала. Затвори очи, после ги отвори. Сърцето му биеше лудо. Погледна Леонт, който така и не бе помръднал от мястото си до вратата.
— Колко мило… от ваша страна… за помощта — каза Криспин задъхано. Лявата му ръка вече се подуваше. Изгледа с яд Леонт през разсейващата се пара и зной.
Златокосият войник се усмихна. Съвършеното му тяло беше лъснало от пот.
— Важно е един мъж да може да се защитава сам. И е приятно човек да го знае. Не се ли чувствате по-добре, след като сам се справихте с него?
Криспин се помъчи да успокои дишането си. Поклати сърдито глава. Очите му лютяха от потта. По каменния под се беше разляла локва кръв, просмукваше се в белия чаршаф, в който лежеше оплетен падналият.
— Трябваше да го направиш — продължи спокойно Леонт. — Не е малко да можеш да защитиш себе си и хората, които обичаш.
— Майната ти. Кажи го на чумните язви — изръмжа Криспин. Гадеше му се.
— О, боже. Не можеш да ми говориш така — отвърна с изненадваща доброта стратегът. — Знаеш кой съм. Освен това те поканих в дома си… не бива да ми говориш така. — Каза го, все едно ставаше дума за лошо възпитание. Можеше дори да е комично, помисли Криспин, ако не беше на ръба да повърне във вече задушаващата влага, с тъмната кръв на някакъв непознат, която продължаваше да се просмуква в белия чаршаф в краката му.
— Какво ще ми направиш? — изхриптя Криспин със стиснати зъби. — Ще ме убиеш с някой скрит нож? Ще пратиш жена си да ме отрови?
Леонт се изсмя добродушно.
— Нямам причина да те убивам. А репутацията на Стилиана е много по-лоша от характера й. Ще видиш, когато ни гостуваш за вечеря. Междувременно няма да е зле да излезеш от тази горещина и да изпиташ известна гордост, като разбереш, че този човек със сигурност ще разкрие кой го е наел. Хората ми ще го заведат в службата на градския префект. Там са изключително добри в разпитите. Ти сам разкри снощната загадка, художнико. Срещу нищожната цена на една отекла ръка. Би трябвало да си доволен.