Криспин се постара да пренебрегне гласа в ума си.
— Толкова бързо ли се разнасят новините?
— В Сарантион — да, особено когато са намесени партиите. — Криспин изведнъж си спомни, че тази жена, Първа танцьорка, е по свой начин толкова важна за Зелените, колкото Скорций е за Сините. Погледнато така, не беше никаква изненада, че е добре осведомена. Тя леко се отпусна и го загледа вече с искрено любопитство.
„Не може да си сериозна! С тая коса? И тези ръце? Виж му лявата само, бил се е. Привлекателен ли? Ха. Трябва да е от месечния ти цикъл!“
Криспин се изчерви. Погледна неволно ръцете си. Лявата беше видимо подута. Чувстваше се ужасно неловко. Можеше да чува птицата, но не и отговорите на Шайрин, а никоя от тях нямаше представа, че слуша половината от размененото помежду им.
Нея като че ли я досмеша от внезапното му изчервяване.
— Не обичате ли да ви обсъждат? Може да е от полза, знаете ли. Особено когато сте нов за Града.
Криспин отпи тъй нужната глътка вино.
— Зависи какво… казват хората.
Усмихна му се. Имаше много мила усмивка.
— Сигурно. Надявам се, че не сте пострадали?
„Заради родийския акцент ли? Това ли било? Дръж си краката прибрани, момиче. Нищо не знаем за този мъж“.
Започна да му се иска Шайрин да накара птицата да замълчи — или той да има начин да го направи. Поклати глава, мъчеше се да се съсредоточи.
— Не, не съм ранен, благодаря. Макар че двама от спътниците ми загинаха, и един младеж при портите на палатата на Сините. Представа нямам кой е наел онези войници. — Скоро щяха да го научат, много скоро. Преди малко беше беше пребил до несвяст едного.
— Май сте ужасно опасен майстор на мозайки. — Очите на Шайрин просветнаха. В тона й имаше закачлива ирония. Вестта за смърт като че ли не я притесни. Това беше Сарантион все пак, напомни си Криспин.
„О, богове! Защо просто не се разсъблечеш направо тук и да му легнеш? Можеш да си спестиш дългото вървене чак до леглото…“
Криспин надигна чашата си и я изпи до дъно. Шайрин плавно стана и я взе. Този път сипа по-малко вода.
— Изобщо не мислех, че съм опасен — отвърна той, щом тя му я подаде и седна.
Тя отново му се усмихна закачливо. — Жена ви не смята така, нали?
Добре, че птицата мълчеше.
— Жена ми умря преди две лета, и двете ми дъщери.
Усмивката се стопи.
— Чумата?
Той кимна.
— Съжалявам. — Погледна го мълчаливо за миг. — Затова ли дойдохте?
Костите на Джад. Още една прекалено умна сарантийка. Криспин отвърна откровено:
— Заради това почти нямаше да дойда. Някои хора обаче настояха. Поканата всъщност бе за Марциниан, съдружника ми. Представях се под неговото име по пътя.
Тя повдигна вежди.
— Представили сте се в Имперския двор под лъжливо име? И сте жив? О, вие наистина сте опасен мъж, родиецо.
— Не точно. Там казах собственото си име. — Нещо му хрумна. — Всъщност вестителят, който ме представи, може също да е загубил поста си заради това.
— Също?
Изведнъж взе да става сложно. След виното в баните, а сега и тук, главата му не беше толкова бистра, колкото му бе нужно.
— Мм… предишният майстор за Храма бе освободен снощи от императора.
Шайрин го изгледа съсредоточено. Последва миг мълчание. Една цепеница изпращя в камината. Тя отрони замислено:
— Значи не липсват хора, които биха могли да са наели войници. Не е трудно, знаете ли.
Той въздъхна.
— Вече го научавам.
Имаше още, разбира се, но реши да не споменава за Стилиана Далейна и за скрития нож в парата. Хвърли поглед към птицата. Гласът на Линон — същият изискан говор, какъвто имаха всички птици на алхимика — но съвсем различен характер. Не беше изненада. Знаеше вече какво представляват тези птици — или какво са били някога. Беше съвсем сигурен, че тази жена не го знае. Представа нямаше какво да прави.
Шайрин заговори:
— И тъй, преди да се е появил някой да ви нападне в моя дом поради една или друга основателна причина, какво послание е предал един любящ баща за дъщеря си?
Криспин поклати глава.
— Никакво, за съжаление. Само ми даде името ви в случай, че ми е нужна помощ.
Тя се опита да прикрие разочарованието си, но той го забеляза. Деца, липсващи родители. Вътрешното бреме, носено през света и в живота.
— Каза ли ви нещо за мен поне?
„Тя е проститутка“, спомни си Криспин невъзмутимите думи на стария алхимик, преди малко да поправи това описание. Окашля се отново.
— Каза, че сте танцьорка. Други подробности не знаеше всъщност.
Тя почервеня от яд.
— Разбира се, че знае подробности. Знае, че съм Първата на Зелените. Писах му го, когато ме провъзгласиха. Той така и не отговори. — Вирна брадичка. — Той, разбира се, има толкова много деца, пръснати по целия свят. От пътуванията му. Предполагам, че всички му пишем писма, а той просто отговаря на най-любимите си.