„Не го целувай! Недей! Вратата отворена ли е?“
Кратка пауза, след което:
„Не, това не го знам, Шайрин! С теб никога не съм сигурна“.
Ново мълчание, докато Шайрин каза каквото там каза, а след това, с много различен тон, Криспин чу птицата да отвръща:
„Добре, добре. Да, скъпа. Да, знам. Знам това“.
Тук имаше нежност, която изведнъж го върна далече-далече, чак в Елшовия лес. „Помни ме“.
Криспин се поклони, изведнъж усетил как го пронизва тъга. Дъщерята на Зотик се усмихна и вратата се затвори. Той постоя малко на портика, замислен. Войниците на Карулус чакаха, гледаха го, оглеждаха улицата… Сега тя беше пуста. Задуха вятър. Беше студено, късното следобедно слънце се беше скрило зад покривите на къщите на запад.
Криспин си пое дъх и отново почука на вратата.
Миг след това тя се отвори широко. Шайрин беше ококорила очи. Отвори уста, но като видя лицето му, не каза нищичко. Криспин пристъпи вътре. Сам затвори вратата към улицата.
Тя вдигна очи към него.
— Шайрин, съжалявам, но аз мога да чувам птицата ти — промълви той. — Трябва да си поговорим за някои неща.
При управлението на император Валерий Втори градската префектура беше под надзора на Фаустин като всякоя друга цивилна служба и съответно се ръководеше с прословута ефикасност и усърдие.
Тези присъщи й черти в голяма степен бяха доказани, когато бившият куриер и заподозрян убиец Пронобий Тилитик беше доведен за разпит в прочутата сграда без прозорци недалече от форума Мезарос. Новите законови протоколи, установени от съдебния квестор на Валерий, Марцелин, бяха най-ревностно изпълнени: присъстваха и писарят, и нотариусът, докато разпитвачът приготвяше комплекта си инструменти.
Накрая се оказа, че нито висящите тежести, нито металните свредели или по-сложните механизми ще са необходими. Лицето Тилитик предложи пълно и подробно признание веднага щом разпитвачът, преценил с опитно око обекта си, реши изведнъж да сграбчи и да клъцне кичур от косата му с извит назъбен нож. Тилитик заврещя, все едно са го пронизали със зъбатото острие. След което изломоти много повече, отколкото им трябваше да чуят. Секретарят записа; нотариусът свидетелства и удари печата си, след като разпитът приключи. Разпитвачът се оттегли, без да покаже признак на разочарование. В другите килии го чакаха други обекти.
Подробните разкрития направиха ненужно официалното разпитване на войника от Амория, който бе възпрепятстван и спрян лично от върховния стратег при явния му опит за ново покушение върху родийския майстор в обществена баня.
Съгласно новите протоколи един член на съдебната власт беше поканен незабавно да се яви в градската префектура. Щом пристигна, му беше представено признанието на доскорошния куриер и други подробности досежно събитията от предната нощ и този следобед.
Според новия съдебен кодекс на Марцелин съдията разполагаше с известна свобода на действие. Смъртното наказание по същество беше премахнато като противоречащо на духа на Джадовото творение и като благонамерен императорски жест след Въстанието на победата, но възможните глоби, отсичането на крайници, осакатяванията и сроковете на изгнание или затвор варираха в широки граници.
Дежурният тази вечер съдия се оказа поддръжник на Зелените. Смъртта на двама обикновени войници и един симпатизант на Сините бяха тежко престъпление, разбира се, но замесеният в случая родиец — единствената важна фигура, както изглеждаше — бе останал невредим, а куриерът беше признал вината си доброволно. Убити бяха шестима нападатели. Съдията едва-що си беше свалил тежкото наметало и бе отпил веднъж-дваж от виното, което му донесоха, преди да отсъди, че изваждането на едно око и отрязан нос, които да лепнат дамга на Тилитик като наказан престъпник, ще са подходящ и достатъчен съдебен отклик. Наред с доживотно изгнание, разбира се. На такова лице изобщо не можеше да се позволи да остане в Града. Би могло да поквари благочестивите граждани.
Войникът от Амория по традиция беше жигосан на челото с нажежено желязо за опит за убийство и — естествено — бе лишен от мястото си в армията и от пенсия. И също беше пратен в изгнание. Всичко се разви доволно експедитивно и на съдията дори му остана време да си допие виното и да размени някоя по-пиперлива клюка с нотариуса за интимната връзка на един млад пантомимен актьор с един много изтъкнат сенатор. Върна се в дома си навреме за вечеря. Същата вечер дойде един хирург на договор към градската префектура и Пронобий Тилитик загуби лявото си око, а носът му беше разпран с нажежено острие. Щеше да полежи тази нощ и следващата в болницата на префектурата, след което щяха да го отведат във вериги през залива до пристанището на Деаполис и там да го пуснат, за да тръгне едноок и белязан в изгнание по божия свят и империята — или където там си избере да отиде извън нея.