Постът куриер представляваше, накратко казано, прилична кариера за мъж с достатъчно средства за начало, но недостатъчно, за да може семейството му да го издигне на нещо по-обещаващо.
Това, впрочем, бе едно честно описание на компетенциите и биографията на Пронобий Тилитик. Роден, за жалост, с такова просто име, с ограничени умения по закон и числа и със съвсем скромна родословна ниша в сарантийската йерархия, Тилитик бе уверяван многократно какъв късмет е извадил, че е получил помощта на един братовчед на майка си за осигуряването на куриерския пост. Тлъстият братовчед, пльоснал мекия си задник на сигурната скамейка между писарите в службата на Имперските приходи, редовно изтъкваше това на семейните сбирки.
Тилитик бе принуден да се усмихва и да се съгласява. Безброй пъти. Семейството му държеше на семейните сбирки.
В такъв потискащ контекст — майка му вече непрекъснато настояваше да си избере полезна жена — понякога изпитваше облекчение, че напуска Сарантион. А сега отново беше по пътищата с пакет писма, поел към варварската столица на антите Варена в Батиара. Носеше и един особен Имперски пакет, който дойде — необичайно — пряко от самия канцелар, с изкусния печат на същата служба и указания от евнусите да го поднесе с известна церемониалност.
Някакъв си важен художник, дадоха му да разбере. Императорът възстановяваше Храма на Святата Мъдрост на Джад. Събираха майстори занаятчии в Града от цялата империя и извън нея. Това дразнеше Тилитик: варвари и провинциалисти получаваха официални покани и възнаграждение три-четири пъти по-голямо от неговото, за да участват в поредната имперска глупост.
Но в ранната есен, по хубавите пътища на север и после на запад през Тракезия, беше трудно да си сърдит дълго. Дори Тилитик усети, че приятното време повдига духа му. Слънцето грееше приятно. Зърното на севера беше ожънато, а по склоновете, щом възви на запад, лозята бяха станали пурпурни със зреещото грозде. Само като погледнеше към тях, ожадняваше. Пощенските ханове по този път му бяха добре познати, а и рядко мамеха куриери. В един от тях се задържа пет дни („Проклетият цапач ще почака малко за поканата си!“) и пирува с печена на шиш лисица, пълнена с грозде. Едно момиче, което помнеше, като че ли също с ентусиазъм си спомняше за него. Наистина, ханджията му взе двойно за особените й услуги, но Тилитик знаеше, че ще го направи, и гледаше на това като на един от допълнителните източници на доходи в службата, която сам той мечтаеше да получи някой ден.
В последната нощ обаче тя го помоли да я отведе със себе си, което просто си беше нелепо.
Тилитик възмутено отказа и — подбуден от порядъчно количество леко разредено вино — й държа лекция за родословието на майчината си фамилия. Преувеличи съвсем малко: с една провинциална проститутка едва ли беше необходимо повече. Тя като че ли не прие укоризнените му слова с достатъчно благоприличие и на заранта, докато се отдалечаваше по пътя, Тилитик се замисли дали чувствата му не са били неуместни.
След няколко дни се увери, че е точно така. Спешни медицински обстоятелства наложиха кратко отклонение на север и ново забавяне за няколко дни в един Приют на Галинус, където го лекуваха от полова инфекция, която му беше лепнала.
Пуснаха му кръв, дадоха му очистително, което жестоко опразни червата и стомаха му, дадоха му да гълта разни неприятни течности, обръснаха му слабините и го мажеха с парещ, ужасно смърдящ черен мехлем два пъти на ден. Наредиха му да яде само постни храни и да се въздържа от полови сношения и вино за неестествено дълъг срок.
Приютите-лечебници бяха скъпи, а този, тъй като беше прочут — особено скъп. Тилитик беше принуден да подкупи главния администратор да запише пребиваването му като от рани, получени при изпълнение на служебните му задължения — иначе щеше да му се наложи да плати визитата от собствения си джоб.
Какво пък, заразена от срамни въшки мръсница в пощенски хан си беше нараняване, получено в служба на империята, нали? По този начин администраторът можеше да получи таксата пряко от Имперската поща — а и несъмнено щеше да добави към сметката още половин дузина лечения, каквито Тилитик не бе получил, и да пренасочи тези суми към личната си кесия.
Тилитик остави остро писмо за ханджията, на четири дни път назад, за да го достави следващият, пътуващ на изток куриер. Кучката да се шиба с роби и селяци в уличката зад някоя каупона, щом не иска да се пази чиста. Пощенските ханове по пътищата на империята бяха най-добрите на света и Пронобий Тилитик определено се чувстваше задължен да се погрижи да я няма следващия път, когато мине оттам.