Кралицата на Батиара беше висока за жена и смущаващо млада. Имаше правия антски нос и волевите скули на баща си. Раздалечените й очи бяха с прословутия син цвят, макар той да не можеше да ги види съвсем ясно на светлината на свещите. Косата й беше златиста, стегната високо, разбира се, със златно кръгче, обсипано с рубини.
Антите може и да бяха мазали косите си с меча мас, когато бяха дошли да се заселят на полуострова. Тази жена очевидно не робуваше на такива традиции. Криспин си представи тези рубини — не можа да се сдържи, — вградени в мозаичния факел на купола на храма. Представи си как проблясват там, на светлината на свещите.
Кралицата носеше на шията си златен слънчев диск с образа на Хеладик на него. Робата й беше от синя коприна, прошарена с фина златна нишка, а надолу по левия хълбок минаваше пурпурна ивица, от високата яка до глезена. Само царствените особи носеха пурпур — традиция, възхождаща от Родийската империя от самите й начала, отпреди шестстотин години.
Беше сам, в стая в дворец, нощем, с най-голямото главоболие в живота си и с кралица — неговата кралица, — която го гледаше със спокойно, кротко одобрение.
Из целия полуостров на Батиара се ширеше всеобщото мнение, че кралицата едва ли ще преживее наближаващата зима. Криспин беше чувал да се правят и приемат крупни залози за това.
Антите можеше и да са надскочили мазането с меча мас я езическите ритуали преди сто години, но съвсем подчертано не бяха привикнали да бъдат управлявани от жена, а всеки избор на съпруг — и крал — за Гизел бе зареден с почти невъобразимата сложност на племенни йерархии и вражди. В известен смисъл тъкмо благодарение на тях тя все още беше жива и царуваше повече от година след смъртта на баща си и последвалата я дивашка гражданска война, която не доведе до окончателно решение. Марциниан го обясняваше така: фракциите на антите били вплетени в равновесие около кралицата; с нейната смърт равновесието щяло да се наруши и да почне война. Отново.
Криспин не му беше повярвал. Който и да управляваше, щеше да поръчва строежи на храмове за своя прослава в божието име. Майсторите на мозайка щяха да продължат да работят. Двамата с Марциниан бяха добре известни, с репутация сред висшите класи и с благонадеждни работници и чираци. Толкова ли е важно, попита той, какво става в двореца във Варена? Означават ли кой знае какво такива неща след чумата?
Кралицата продължаваше да го гледа изпод правите си вежди, изчакваше. Криспин, с малко закъснение осъзнал какво се очаква от него, вдигна чашата си за поздрав и отпи. Виното беше великолепно. Най-доброто сарантийско. Никога не беше вкусвал нещо толкова хубаво. При всякакви нормални обстоятелства щеше да…
Бързо остави чашата на масата. След удара по главата това питие можеше да го довърши напълно.
— Предпазлив човек си, виждам — промълви тя.
Криспин поклати глава.
— Всъщност не, ваше величество. — Представа нямаше какво се очаква от него, нито какво може да очаква. Помисли си, че би трябвало да изпитва гняв… бяха го нападнали и го бяха отвлекли пред собствения му дом. Но вместо това изпитваше любопитство, беше заинтригуван, а достатъчно добре се познаваше, за да си даде сметка, че тези чувства са отсъствали от живота му от доста време.
— Позволено ли ми е да допусна — рече той, — че онези разбойници, които ми нахлузиха торбата на главата, са от двореца? Или верните ви стражи са ме спасили от обикновени крадци?
Тя се усмихна. Не можеше да е на повече от двайсет и една — две, помисли си Криспин и си спомни за годежа й и за годеника — бе умрял при нещастна злополука преди няколко години.
— Мои стражи са. Казах ти: беше им заповядано да са внимателни, но да те доведат. Явно си се възпротивил и дори са пострадали.
— Радвам се да го чуя. Аз също пострадах.
— Те пострадаха от вярност към своята кралица. Ти изпитваш ли такава вярност?
Пряма. Много пряма.
Тя пристъпи към малка пейка от слонова кост и палисандър и приседна, с изправен гръб. Стаята имаше три врати и Криспин си представи стражите, застанали бдително зад всяка. Прокара пръсти през косата си — привичен жест, след който тя си остана все така разчорлена — и каза тихо:
— Влагам най-добрите си умения, та и с помощта на недостатъчно материали да украся храм в чест на вашия баща. Това достатъчен отговор ли е, ваше величество?
— Ни най-малко, родиецо. Това е личен интерес. Плащат ти изключително добре, а материалите са най-доброто, което може да ти се предложи в момента. Имаше чума и война, Гай Крисп.