„Никой мъж — нито жена — не бива да узнае“.
Нито жена. Ясно, колкото можеше да е. Молеха го да отнесе предложение за женитба на императора, който беше женен, и то за най-властната и опасна жена в познатия свят.
— Императорът и неговата така наречена жена, актриса с долно потекло, нямат деца, уви — каза тихо Гизел и Криспин осъзна, че мислите му сигурно са се изписали на лицето му. Никак не го биваше в това. — Тъжно наследство, би могъл да си помисли човек, от нейната… професия. А и вече не е млада.
„Аз съм — гласеше посланието под посланието, което трябваше да отнесе. — Спаси живота ми, трона ми, а аз ти предлагам родината на Родийската империя, за която копнееш. Връщам ти Запада към твоя Изток и ще ти дам синовете, които са ти нужни. Аз съм красива и млада… попитай мъжа, който ти носи думите ми. Той ще ти го каже. Само го попитай“.
— Вие вярвате… — почна той. Спря. Овладя се с усилие. — Вярвате, че това може да се опази в тайна? Ваше величество, само ако се разбере, че са ме довели при вас…
— Разчитай на мен за това. Никаква услуга не би могъл да ми свършиш, ако те убият по пътя или когато пристигнеш.
— Страшно ме успокоихте — изломоти той.
Изненадващо, но тя се засмя. Криспин се зачуди какво ли ще да си помислят онези зад вратите, щом чуят смеха й. И се зачуди какво ли друго може да са чули.
— Не можете ли да изпратите официален пратеник? Знаеше отговора, преди да му го даде.
— Никакъв вестоносец от мен не би получил възможност да говори с императора… насаме.
— А аз ще получа?
— Би могъл. Имаш чиста родийска кръв и по двете линии. В Сарантион това все още го ценят, макар да се оплакват от вас. За Валерий се говори, че се интересува от изделия от слонова кост, от фрески… такива неща, които ти правиш с камък и стъкло. Знае се, че обича да беседва със своите художници.
— Много похвално. А когато разбере, че не съм Марциниан от Варена? Що за беседа ще последва?
Кралицата се усмихна.
— Това вече ще зависи от острия ти ум, нали?
Криспин отново си пое дъх. Преди да е успял да проговори, тя добави:
— Не ме попита как би могла да се отплати една благодарна, току-що коронована императрица на мъж, който е отнесъл това послание за нея и всичко е завършило с успех. Можеш ли да четеш?
Той кимна. Тя бръкна в ръкава на робата си и извади пергаментов свитък. Протегна го към него — съвсем мъничко. Той се доближи, вдиша аромата й, видя, че миглите й са леко подчертани, за да разширят очите й. Взе пергамента от ръката й.
Тя кимна. Криспин счупи печата. Разгъна свитъка. Зачете.
И докато четеше, пребледня. А веднага след слисването последва горчивината, ядката на онази болка, която го съпътстваше в света.
Каза:
— Това си е живо разхищение, ваше величество. Нямам деца, които да наследят каквото и да било от това.
— Ти си млад — отвърна кротко кралицата.
Обзе го гняв.
— Нима? Защо тогава не ми предлагате и някоя хубавичка антска женичка от своя двор, или някоя аристократка с родийска кръв за награда? Расовата кобила, която да напълни всички тези обещани къщи и да харчи това богатство?
Тя бе доскорошна принцеса, и беше кралица, и бе преживяла целия си живот в дворци, където точната преценка за хората е средство за оцеляване. Каза му:
— Не бих те оскърбила с подобно предложение. Казаха ми, че бракът ви е бил по любов. Рядкост. Смятам те за щастливец в това, макар отреденият ви срок да е бил кратък. Ти си добре сложен и би могъл да разполагаш с ресурси, които да те препоръчат, както показва пергаментът. Допускам, че сам би могъл да си купиш своята расова кобила от високо потекло, стига да не ти се представят други начини за избор на втора съпруга.
Много по-късно, в леглото си и буден — двете луни отдавна бяха залезли и скоро щеше да се зазори — Криспин щеше да заключи, че тъкмо този отговор, с неговата тежест и с хапливата ирония в края, го беше накарал да вземе решението си. Ако му беше предложила жена, на хартия или устно, щеше да й откаже на място и да се остави да го убие, ако поиска.
Щеше да го направи, почти сигурен беше в това.
Тази мисъл го споходи в последните мигове на нощната тъма, още преди да научи от чираците, събрали се при храма за утринните молитви, че шестима от Дворцовата гвардия във Варена са били намерени мъртви през нощта, с прерязани гърла.