А този път почти със сигурност означаваше нещо по-лошо.
Стаята горе, точно над топлината на кухнята, се пазеше за най-благонадеждните — или щедри — посетители на хана. Тази нощ бе приютила един имперски куриер от Сарника, Загнес, от много години по пътищата, мъж с прилично поведение и известен с това, че се държеше добре с момичетата: понякога просто искаше топло тяло в леглото си за есенната или зимна нощ.
Кася бе най-новото и най-младо слугинче в хана, вечно нарочена за налитащите на бой клиенти, и никога досега не я бяха пращали при него. Деана, Сирена, Кафа — всичките се редуваха, когато той отседнеше тук, дори се биеха за възможността да изкарат една спокойна нощ със Загнес от Сарника.
На Кася се падаха грубите. С нежна бяла кожа, каквито бяха повечето иниции, тя лесно получаваше отоци и Моракс редовно изръсваше още пари от мъжете заради нанесените й щети. Това все пак беше имперски пощенски хан и гостите имаха да пазят пари или служби. Никой всъщност не се притесняваше за едно купено слугинче, но повечето гости — освен истинските аристократи, на които им беше съвсем все едно — не искаха да изглеждат недодялан или невъзпитани в очите на своите колеги. А Моракс бе опитен в заплахите, отправяше ги с гневно негодувание от името на цялата Имперска пощенска служба.
Щом я пращаха да изкара една нощ със Загнес, в най-хубавата стая, то бе, защото Моракс изпитваше притеснение за нещо, свързано с нея. Или — ново хрумване — защото не искаше да има синини точно сега.
Вече от доста дни беше виждала малки групички да се разпръскват или шепненето изведнъж да спре, щом влезеше в някоя стая, усещала беше да я следят очи, докато си вършеше работата. Дори Деана беше престанала да я тормози. Поне десет дни бяха изтекли, откак изляха онази помия на сламеника й. А и самият Моракс напоследък беше станал някак прекалено мил — след онова посещение късно една нощ, на няколко селяни, дошли по пътя до хана със запалени факли под светлината на студените звезди.
Кася отри потта от челото си, избута жълтата си коса от очите и понесе бирата за търговците. Двама от тях й посегнаха, отпред и отзад, дръпнаха туниката й нагоре, докато им наливаше, но тя беше свикнала с това и ги накара да се разсмеят, като се престори, че настъпва ботуша на най-близкия. Тези бяха от редовните, плащаха на Моракс порядъчна сума за личната му кесия срещу привилегията да отсядат тук без разрешително и с тях нямаше да си има неприятности, освен ако не удареха повече бира от обикновено.
Привърши с наливането, плесна ръката, която все още стискаше гърдата й — стараеше се да не престава да се усмихва, — и се обърна да си тръгне. Беше рано вечерта, имаше да се поднесат блюда и бутилки, да се почисти и измие, да се напалят печките. Освободили я бяха обаче от черната работа, пратили я бяха при мъж, с когото щеше да е леко, в топла спалня. Кася колебливо излезе от гостилницата и тръгна по тъмния студен коридор.
Внезапен, предизвикващ гадене страх я стисна за гърлото, щом се заизкачва по стълбището на мигащата светлина на свещта. Трябваше да спре и да се подпре на перилото, за да го овладее. Тук беше тихо, шумът от гостилницата бе приглушен. По челото и врата й изби студена пот. Тънка струйка потече по страната й. Преглътна. Усети в устата и гърлото си стипчив, кисел вкус. Сърцето й биеше много бързо, тя дишаше плитко; размитите сенки от дърветата зад незатворените кепенци на прозорците с мътни стъкла ваеха ужаси без име.
Дощя й се да заплаче за майка си — детинска паника, неосъзната и първична — но майка й бе на три седмици път на север, в пустошта на Елшовите гори, и тъкмо майка й я беше продала предната есен.
Не можеше да се помоли. Най-малкото на Джад, въпреки че набързо я бяха приобщили към вярата му в един крайпътен параклис по заповед на карчитския търговец на роби, който ги беше купил и отвел на юг. А молитвите към далечния горски бог Лудан щяха да са безнадеждно ненужни предвид това, което скоро щеше да я сполети.
Трябваше уж да е девица — и беше доскоро, но светът се бе променил. Саврадия официално беше джадитска, плащаше данъци на Сарантийската империя, поддържаше два военни лагера и войски, настанени в Мегарион, и макар все още без много шум да се спазваха някои древни племенни ритуали, които джадитските духовници се правеха, че не забелязват, стига да не ги принудеха да ги забележат, никой не смяташе за нужно вече да принася в жертва девствените си дъщери.
Не и след като една блудница от пощенски хан можеше да свърши работа.