— Добре ли спа, кучко? — рече Деана, докато минаваше покрай нея. — Никога повече няма да го получиш това, вярвай ми.
— Той ми каза, че си толкова мърлява отдолу, колкото и отгоре — измърмори Кася, без да си прави труда да се обърне. Зачуди се дали Деана ще я удари. Имаше цял наръч дърва подръка.
Но те не искаха да е наранена или пострадала по какъвто и да било начин. Можеше дори да е почти забавно… днес Кася можеше да каже каквото си поиска, без страх, че ще я ударят.
Деана постоя неподвижно за миг, след което си отиде, без да й посегне.
Следяха я внимателно. Кася го беше забелязала, когато се отскубна за миг от чистенето на нощните гърнета, за да постои на верандата зад хана да подиша чистия влажен въздух. Планините бяха загърнати в мъгла. Все още валеше. Вятърът бе стихнал. Димът от комините, се издигаше право нагоре и се стапяше в следобедната сивота. Едва можеше да види овощната градина и овцете на склоновете. Звуците се бяха приглушили.
Но Фарус коняря небрежно се беше облегнал на един от стълбовете на верандата и дялкаше с ножа си мокра пръчка, а Ругаш, старият овчар, беше оставил стадото си на момчетата и стоеше на прага на отворената врата на колибата си зад градината. Като видя, че поглежда към него, се обърна и се изплю в калта през дупката между зъбите си.
Наистина си мислеха, че може да избяга. Къде можеше да избяга една робиня? Боса по планиннските склонове нагоре? В Елшовия лес? По-хубава ли щеше да е смъртта от зъбите и ноктите на дивите зверове? Или демоните на мъртвите щяха да я намерят първи и да вземат душата й завинаги? Кася потръпна. Безсмислен страх: нямаше дори да успее да се добере до гората или хълмовете, а и щяха да я проследят, ако опиташе. С кучетата.
Кафа се появи на прага на отворената врата зад нея — Кася позна стъпката й, без да се обръща.
— Казва на господарка да бие тебе с камшик за мързел — рече тя. — Тя заповядала да говорим само родийски, научим добре.
— Майната ти — отвърна тихо Кася. Но се обърна и влезе, като избута от пътя си Кафа, която беше може би най-свястната от всички.
Върна всички нощни гърнета по стаите, после отиде в кухнята да привърши със сутрешните чинии. Огънят беше много слаб — биеха или те затваряха в избата при плъховете, ако оставиш огъня много слаб — или пък много силен, пилеене на дърва. Подсили го. Очите й лютяха от дима. Избърса ги с ръка.
Ножът бе скрит в навеса на ковачницата до конюшнята. Реши да иде за него по-късно. Ако не друго, можеше да се убие сама през нощта. Да им откаже онова, което искаха. Някакъв вид триумф.
Така и не получи възможност. Дойде нова група търговци, трима, спрели се рано заради дъжда. Нямаха разрешителни, разбира се, но платиха на Моракс, след кратък тих разговор, за правото да отседнат незаконно. Настаниха се край един от огньовете в гостната и изпиха много бързо порядъчно количество вино. После тримата поискаха момичета, колкото да им мине по-приятно мокрият следобед. Кася се качи с единия, карчит; Деана и Сирена поеха другите двама. Карчитът миришеше на вино, на мокра кожа и риба. Натисна лицето й на леглото още щом влязоха в стаята и дръпна туниката й нагоре, без да си прави труда да я свали или да смъкне и своите дрехи. Щом свърши, веднага заспа, проснат върху нея. Кася изпълзя изпод него. Надникна навън през прозореца. Дъждът затихваше; скоро щеше да спре.
Слезе пак долу. Карчитът хъркаше толкова силно, че се чуваше в коридора; нямаше извинение, ако се забавеше. Моракс я огледа внимателно — гледаше за отоци, несъмнено — и й махна мълчаливо към кухнята. Време беше да почне да приготвя вечерята. В гостната вече се бе появила нова група мъже, пиеха. Вечерта ханът щеше да е пълен. Утрешният ден правеше хората изнервени, възбудени, търсеха пиене и компания. През открехнатата врата Кася видя трима селяни с четвърта бутилка на масата им. Моракс беше с тях.