Деана слезе малко по-късно, вървеше едва-едва, сякаш нещо я болеше отвътре. Стояха една срещу друга, режеха картофи и лук, редяха маслини в малките купи. Господарката ги наблюдаваше и те не говореха. Жената на Моракс ги биеше, ако говорят по време на работа. Каза нещо на готвачката. Кася не чу какво беше. Усещаше, че господарката продължава да я гледа. Навела глава, отнесе купите с маслини и кошничките с хлебчетата от пекарната и ги нареди на масите до стъклениците с масло. Това беше пощенски хан; предлагаха се удобства — срещу съответната цена. Тримата селяни подхванаха оживен разговор веднага щом тя влезе. Никой не вдигна очи към нея, докато им даваше маслините и хляба. Двата огъня бяха отслабнали, но това бе работа на Деана.
В кухнята готвачката режеше пилета и пускаше парчетата в котела с картофи и лук за яхния. Виното в кухнята свършваше. Мокър, студен ден. Мъжете пиеха. След кимването на господарката Кася взе ключа, отиде до избата, вдигна тежкия капак, извади една делва. Когато Моракс я купи от търговеца преди година, не можеше да ги вдига. Бяха я набили заради това. Голямата делва все още беше тежка за нея и тя едва се справяше. Заключи, тръгна обратно по коридора и видя един мъж — тъкмо бе влязъл в преддверието.
Беше заради дивашкия му вид, щеше да реши тя по-късно. Буйната рижа брада, разрошената коса, когато избута назад качулката на калното си наметало. Имаше едри здрави ръце с червени косъмчета по китките, а прогизналото му наметало беше вързано на кръста, запретнато над коленете и стегнато с колан. Скъпи ботуши. Тежък кривак. По този път със странстващи търговци, граждански служители, униформени военни и имперски куриери този самотен пътник й напомни за коравите мъже от родния й, така далечен север.
В това, разбира се, имаше изключителна ирония, но тя нямаше как да го разбере.
Стоеше сам, без спътник или слуга с него, и удивително, точно в този момент наоколо нямаше никого. Заговори й на родийски. Тя едва го чу, както и отговорите, които успя да промълви смутено. За името й. Заби очи в пода. Имаше някакво странно усещане за бучене в ушите, като от вятър, нахлул в стаята. Побоя се, че ще падне или ще изтърве делвата и тя ще се пръсне. Изведнъж й хрумна, че и да я счупи, все едно. Какво можеха да й направят?
— Те ще ме убият утре — промълви тя.
Вдигна очи към него. Сърцето й биеше като барабан в родния й север.
— Ще ме отведеш ли?
Мъжът не се сви като Загнес, нито я зяпна в изумление или с неверие. Гледаше я много съсредоточено. Очите му бяха присвити; бяха сини и студени.
— Защо? — попита я, почти грубо.
Кася усети напиращите сълзи. Надви ги.
— Денят… Денят на мъртвите — почна тя. Устата й сякаш беше пълна с пепел. — Заради… заради бога на дъбовете… те…
Чу стъпки. Разбира се. Времето беше изтекло. Времето никога не стигаше. Можеше да е умряла от чумата у дома, като баща й и брат й. Или от глад в последвалата зима, ако майка й не я беше продала срещу храна. Беше продадена обаче. Беше тук. Робиня. Времето бе изтекло. Млъкна изведнъж, забила очи в пода и стиснала тежката делва. Моракс излезе през сводестата врата от гостната.
— Крайно време беше, ханджийо — каза кротко червенобрадият. — Винаги ли държиш гостите си да чакат сами в преддверието?
— Коте! — ревна Моракс. — Кучка такава, как смееш да не ми кажеш, че ни е дошъл такъв виден гост? — Свела очи надолу, Кася си представи как вещият му поглед преценява размъкнатия мъж. Моракс продължи с нормален глас: — Добри господине, това все пак е имперски хан. Знаете, че трябват разрешителни.
— Разчитам те да гарантират известно уважение към гостите ви — каза хладно мъжът. Кася го погледна с крайчеца на окото си. Не беше северняк, разбира се. Не и с този говор. Такава глупачка беше. Говореше на родийски и гледаше навъсено Моракс. Хвърли поглед през отворената врата към препълнената гостна. — Явно изненадващо много притежатели на разрешителни са тръгнали на път в такъв мокър ден толкова късно есента. Поздравявам ви, ханджийо. Гостоприемството ви сигурно е изключително щедро.
Моракс се изчерви.
— Значи имате разрешително? Ще се радвам да ви приема, ако е така.
— Така е. И бих искал радостта ви да се окаже изключително осезаема. Желая най-топлата стая, която имате, за две нощи, чиста постеля за човека ми там, където настанявате слугите, и гореща вода, масло, кърпи и корито да се донесат в стаята ми веднага. Ще се окъпя, преди да вечерям. Ще се посъветвам с вас за храната и виното, докато ми приготвят банята. И искам момиче, което да ме намаже и изкъпе. Това тук ще стане.