Беше се решил. Носеше бронзовия ключ на колана си, но беше оставил открехната вратата на стаята, като наивен родийски глупак, непривикнал със суровите реалности на пътуването, с истинските опасности на пътя.
Беше станало ясно, че червенобрадият родиец, който пиеше и дори делеше щедро с тях скъпо вино, пътува чак до Сарантион с разрешително, подписано от самия имперски канцелар. Цялата гостна вече го знаеше. Мъжът непрекъснато повтаряше името Гесий — на всяко трето изречение. Можеше чак да е дразнещо, ако не беше толкова добродушен… и щедър. Изглежда, беше някакъв майстор художник, мекушав градски човек, поканен да помогне за някой от строителните проекти на императора.
Телон от Мегарион се смяташе за доста вещ в претеглянето на типове като него и възможностите, които му предлагаха.
Първо, художникът — Марциниан, така се беше нарекъл — съвсем очевидно не носеше кесията си. Което означаваше, че разрешителното и колкото там пари му бяха платили в аванс или беше взел със себе си от Батиара — явно предостатъчна сума, за да си позволи разкоша да пие кандарийско вино и да черпи даже — не бяха у него, освен ако не ги беше тикнал в долните си дрехи. Телон се ухили зад шепите си при мисълта за смачкания, оцапан с лайна къс хартия, поднесен в следващия пощенски хан. Не, имперското разрешително не се криеше в гащите на Марциниан, готов беше да заложи на това.
Или по-точно щеше да заложи, и то доста, стига да имаше. Телон не разполагаше с никакви средства и го бяха прикрепили към свитата на чичо му само заради доброто сърце на чичо му — както чичо му му напомняше непрекъснато. Връщаха се у дома в Мегарион, след като бяха сключили няколко изгодни сделки във военния лагер към Тракезия, където бяха базирани Четвърти и Първи Саврадийски легиони. Изгодни за чичо Ерит де. Самият Телон нямаше никакъв пряк интерес от печалбите. Дори не му плащаха. Беше тук само за да научи маршрута, казал беше чичо му, и да опознае хората, с които трябва да се разбира, и да покаже, че може да се държи прилично сред съсловия по-добри от пристанищна сган.
Ако докажеше, че се учи прилично бързо, щедро беше отстъпил чичо му, можело дори да го допуснат в работата на добра заплата и сам да поведе няколко малки кервана. След време може би, след като минел определен срок, можело дори да стане партньор на чичо си и братовчедите.
Майката и бащата на Телон бяха засипали чичо Ерит с унизителни благодарности. Кредиторите на Телон, сред които и няколко играчи на зарове с говняни лица от една пристанищна каупона, се бяха въздържали да изразят подобен ентусиазъм.
Общо взето Телон беше принуден да признае, че за него това си беше едно съвсем навременно пътуване далече от дома, макар времето да беше гадно и чичо му и тия плужеци, братовчедите му, да приемаха утринните молитви прекалено на сериозно и да се мръщеха само при споменаването за блудници. Телон тъкмо обмисляше много енергично как да си уреди една кратка, сваляща напрежението срещичка с хубавото русокосо слугинче в този хан, когато словоохотливото безхаберие на художника на съседната маса насочи мислите му в съвсем друга посока.
За жалост някои сурови факти си оставаха неотменими. Само след още няколко много кратки дни щеше да се върне у дома. Определени среди му бяха намекнали много свойски, че ако държи да се радва на ползата и удобството на двата си все още здрави крака, то никак няма да е зле да се подготви да изплати някои значителни суми с цел да оправи комарджийския си дълг. Чичото на Телон, толкова безнадеждно тъп по отношение на комара, колкото и за момичетата, едва ли щеше да го авансира с каквито и да било суми. Това поне беше очевидно въпреки сдържано доброто настроение на чичо Ерит след успешните му сделки с ботуши, наметала и разни други неща за войниците и закупуването на грубо изваяни религиозни предмети в едно градче на изток от военния лагер. Тракезийските дървени слънчеви дискове, обяснил беше той на Телон, много се търсели в Мегарион, а още повече оттатък залива, в Батиара. Щели да му донесат добър доход, чак до петнайсет процента след приспадане на всички разходи. Телон героично се беше въздържал да не се прозее.
Решил беше също така, много преди това, да не изтъква, че благочестието на чичо му и скрупулите му май не му пречат да подкупва ханджии — всички от които като че ли добре познаваха Ерит, — за да им разрешат да отсядат незаконно в немалко имперски ханове по пътя. Не че самият той имаше нещо против, между другото, но нали все пак трябва да има принципи.