— Дали би било прекалено нахално от моя страна — говореше в момента чичо Ерит, наведен към червенобрадия мъж, — ако помоля да ме удостоите с честта да зърна това височайше разрешително, с което сте удостоен? — Телон чак се присви от тази ласкателна, мазна реч. Чичо му беше грозна гледка, когато почнеше да лиже нечии ботуши.
Лицето на художника помръкна.
— Мислите, че го нямам ли? — изръмжа той възмутено.
Телон вдигна бързо ръка да скрие поредната си усмивка. Чичо му, който пиеше учтиво предложена чаша от кандарийското на непознатия, се изчерви като виното.
— Не, не, ни най-малко! Сигурен съм, че вие… разбира се, че… просто никога в живота си не съм виждал печата или подписа на височайшия канцелар Гесий. Толкова изтъкнат човек. На трима императори е служил! Би било много висока чест за мен, ваше благородие! Само да зърна… почерка на толкова издигната особа… пример за синовете ми.
Чичо му, помисли си кисело Телон, притежаваше всички черти, присъщи на пълзачите по обществената стълбица, които човек можеше да очаква у един скромно успяващ провинциален търговец. Щеше безкрайно да угощава семейството си с тази неописуемо банална история с разрешителното, ако го видеше, и навярно щеше да намери и религиозен морал в нея, който да им натрапва. Добродетелта и придобивките, които тя носи. Телон се зачуди що за пример може да е един евнух.
— Добре, добре — отвърна с господарски жест батиарският майстор, като за малко не събори поредната бутилка вино. — Утре ще ти го покажа. Горе в стаята е разрешителното. Най-добрата стая. Над кухнята. М-много е далече тая нощ! — Разсмя се, явно си мислеше, че е казал нещо изключително смешно. Чичо Ерит, видимо успокоен, също се засмя. Имаше ужасен, неубедителен смях, поне според Телон. Червенобрадият стана, залитна към масата и отново наля на Ерит. Вдигна шишето в колеблива подкана; братовчедите на Телон припряно покриха чашите си с ръце и той по необходимост трябваше да направи същото.
Изведнъж му стана съвсем непоносимо. Да ти предлагат кандарийско и да си принуден да откажеш! И ето го тук, сред едно отвратително никъде, без никакви пари и само на няколко дни от среща, която щеше да изложи краката му — и Джад само знаеше още какво — на повече от сериозен риск. И Телон взе решение. Бездруго му трябваше само потвърждение за предположенията му отпреди малко. Този мъж наистина беше голям глупак.
— Моля да ме извините, чичо — заяви Телон, изправи се и се хвана за корема. — Прекалих с надениците. Трябва да се облекча.
— Умереността — отвърна важно, както можеше да се очаква, чичо му, и вдигна поучително пръст, — е добродетел на масата, както и навсякъде.
— Съгласен съм! — заяви гламавият художник и разля виното си.
Това всъщност щеше да е забавно, помисли си Телон, докато вървеше към тънещия в сянка сводест изход. Не тръгна към нужника в дъното на коридора. Пое тихо нагоре по стълбището. Биваше го много с ключалките, впрочем.
Впрочем, дори не му се налагаше.
„Бъди готова — каза Криспин наум. — Мисля, че издърпахме рибата на брега“.
„Голям рибар стана — отвърна язвително Линон. — Осолен ли ще го ядем, или в сос?“
„Без остроумия, моля. Трябваш ми“.
„Тъпоумна?“
Криспин подмина и това заяждане.
„Сега изпращам момичето горе“.
— Коте! — извика той високо и леко завалено. — Коте!
Момичето притича, с угрижени сини очи, бършеше ръце в туниката си. Криспин я изгледа за миг в упор, после се килна на една страна, като разля още вино, и измъкна ключа за стаята си от колана.
Честно казано, не беше имал представа кой може да захапе стръвта, която предлагаше… незаключената врата, бъбривото пиянство, грубите намеци, изтървани над храната и виното. Всъщност беше напълно възможно никой да не се хване. Нямаше резервен план. Никакви ярки съзвездия тесери. Врата, оставена глупаво отворена, непредпазливи думи за кесия горе… това бе всичко, което бе успял да измисли.
Но изглежда, някой наистина се беше хванал на въдицата му. Отказа да си позволи да мисли доколко морално е това, което прави, когато нацупеният племенник го погледна съвсем явно и се извини.
Примижа като бухал към момичето и посочи с треперещ пръст Ерит от Мегарион.
— Този мой много добър приятел иска да види разрешителното ми. Печата на Гесий. То е в кожената кесия. На леглото. Знаеш стаята, над кухнята. Иди да го в-вземеш. И, К-коте… — Замълча и размаха пръст към нея. — Знам т-точно колко пари има в кесията, Коте.