Ерит преглътна и не отвърна нищо. Моракс се окашля, погледна към търговеца, после — пак към Криспин. Жена му беше точно зад него и той го знаеше. Беше изгърбил рамене. Приличаше на подгонен звяр.
Криспин, вече не рибарят със стръвта, а ловецът с лъка, каза ледено:
— Ясно е, че този презрян крадец отсяда тук незаконно със съгласието на упълномощен ханджия на имперски пощенски хан. Колко ви плащат, Моракс? Гесий може би ще иска да научи. Или Фаустин, протоофициарият.
— Ваше благородие! Вие ще им кажете? — Гласът на Моракс излезе много тънък и секна. Можеше да е комично, при други обстоятелства.
— Нещастник! — На Криспин никак не му беше трудно да докара гневен тон. — Моето разрешително и кесията ми са откраднати от някой си, който е тук само заради твоята алчност — и ти ме питаш дали ще се оплача? Една дума все още не си казал за наказание и единственото, което видях досега, е, че дърпат насила момичето, което предотврати това! Крадецът щеше да се измъкне, ако не беше тя! Какво правят на заловени крадци тук в Саврадия, Моракс? Знам какво правят в Града на имперски ханджии, злоупотребили с доверие заради лична печалба. Имбецил такъв!
„Ха! Но внимавай. Може да те убие. Животът ти тук е в опасност“.
„Знам. Но има тълпа“.
Криспин обаче болезнено съзнаваше, че не може да смята за съюзник никого в този двор. Повечето гости бяха отседнали незаконно и щяха да искат нещата да продължат така. В момента той бе заплаха не само за Моракс.
— Всички… ваше благородие, през есента или зимата, почти всички имперски ханове позволяват на честни търговци да отсядат. Любезност, просто любезност.
— Честни търговци. Мда. Разбирам. Ще съм склонен да подхвърля това в твоя защита в случай, че канцеларът попита. Поставих обаче друг въпрос: какво правят тук с крадците? И как възмездявате огорчени гости, които са тук законно?
Моракс отново хвърли бърз поглед към Ерит. Почти се беше превил на две от раболепие.
— Какво възмездяване ще ви удовлетвори, Марциниан? — попита търговецът. — Аз ще поема отговорността за племенника ми.
Криспин, споменал за възмездяване с отчаяната надежда да чуе точно това, се обърна към Ерит и отвърна с тон, привидно лишен от гняв:
— Достойно от ваша страна, но той е пълнолетен, нали? Отговаря сам за себе си, несъмнено.
— Би трябвало. Но… ето, че се изложи. За срам на родителите му. И за мой, уверявам ви. С какво бихме могли да оправим това?
— У нас крадците ги бесим — изръмжа един от карчитите. Криспин се обърна. Беше онзи, който бе вдигнал халбата си към него за поздрав преди малко. Пиянските му очи блестяха възбудено. Очакваното насилие — да разведри малко една скучна нощ.
— И ние ги бесим! — подвикна друг, скрит зад тълпата. Последва нервно мърморене, на ръба на възбудата. Факлите се люшнаха, кръгът светлина се стегна около него в студа.
— При нас им режат ръцете — подхвърли Криспин с привидно безразличие. Избута настрана една факла, приближила се прекалено към лицето му. — Все ми е едно какво диктува законът тук. Правете с него каквото искате. Ерит, ти си честен човек, както виждам. Не можеш да възмездиш риска за разрешителното ми, но върни ми сумата в кесията — сумата, която щях да загубя — и ще го приема.
— Става — отвърна начаса търговецът. Личеше му, че е алчен, и по свой начин честен.
Криспин продължи, като се стараеше да запази същия небрежен тон:
— И ми откупи момичето, което ми спаси кесията. Ще те оставя да договориш цената с ханджията. Не позволявай да те измами.
— Какво?! — възкликна Моракс.
— Момичето — повтори припряно жена му зад него. — Но…
— Готово — заяви отново Ерит, съвсем спокойно. Изглеждаше и недоволен, и облекчен едновременно.
— Ще ми трябва домашна прислуга, като стигна в Града, а й го дължа заради това. — Щяха да го помислят за алчна родийска свиня; добре, направо чудесно. Криспин се наведе, издърпа каишката на кожената си торба от пръстите на просналия се в калта младеж, изправи се и погледна Моракс.
— Знам, че не си единственият ханджия, който прави това. Аз пък не съм доносник. Бих те посъветвал да си изключително честен с Ерит от Мегарион, като назовеш цената си, и съм готов да заявя пред всички навсякъде, че благодарение на едно от твоите честни и добре обучени слугинчета не ми беше нанесена трайна щета.
— И никакво бесене, така ли? — възмути се карчитът. Ерит го изгледа кръвнишки.