Въпросът всъщност беше честен. Криспин улови тревожния поглед на Варгос и остави темата да отлежи. — Съжалявам за… това как ме заварихте. Бях повлиян от образа.
Духовникът се усмихна.
— Не сте първият. Бих ли могъл да предположа, че сте от запад? От Батиара?
Криспин кимна. Не беше трудно да се стигне до това заключение. Акцентът му дори го издаваше.
— Където богът е жълтокос и красив, очите му са сини и ведри като летни небеса? — Мъжът в бялата роба се усмихваше добродушно.
— Наясно съм как се представя Джад на запад, да. — Криспин никога не беше обичал да го поучават.
— И като последно, всъщност рисковано предположение, бих ли могъл да заключа, че сте някакъв вид художник?
Кася изглеждаше смаяна, Варгос — притеснен. Криспин изгледа хладно духовника.
— Умно заключение. И как разбрахте?
Мъжът беше сплел пръсти пред корема си.
— Както казах, не сте първият западняк, който реагира по този начин. И често тъкмо онези, които правят свои опити в подобни неща, са… най-повлияни.
Криспин примига. Можеше да е изпитал смирение пред това, което беше на купола, но „опити в подобни неща“ бе неприемливо.
— Впечатлен съм от мъдростта ви. Това наистина е великолепно произведение. След като се отзова на някои покани от императора в Сарантион, може да пожелая да се върна и да ръководя необходимите ремонти на нестабилната основа по купола.
Примигването на извърналия се към него клирик го удовлетвори.
— Това творение е създадено от святи мъже със свята визия — заяви той възмутено.
— Не се съмнявам. Единият срам е в това, че не знаем имената им, за да ги почетем, а другият — че им е липсвала техника, равна на визията им. Знаете, че плочките са започнали да се къртят откъм дясната страна на купола, щом застанем срещу олтара. Парчета от божия плащ и лявата ръка, изглежда, са решили безогледно да се отделят от останалата част на величавата му фигура.
Клирикът погледна нагоре почти с неохота.
— Разбира се, вие може би имате притча или литургично обяснение за това — добави Криспин. По най-странен начин словесният двубой с този човек възвръщаше равновесието му. Едва ли най-подходящото нещо, но точно в този момент му беше нужно.
— Предлагате да се промени фигурата на бога? — Духовникът изглеждаше искрено поразен.
Криспин въздъхна.
— Тя вече се е променила, добри отче. Когато вашите изключително благочестиви майстори са направили тази творба преди столетия, Джад е имал роба и лява ръка. — Посочи. — Не останки от ронеща се основа.
Клирикът поклати глава. Лицето му се бе изчервило.
— Що за човек би погледнал такова великолепие и би дръзнал след това да поиска да посегне на него?
Криспин вече беше съвсем спокоен.
— Наследник в занаята на онези, които са го направили, преди всичко. Лишен, навярно, от тяхната благочестивост, но с по-добро разбиране за техниката на мозайката. Бих добавил също така, че куполът, изглежда, скоро ще изгуби част от златното си слънце, ето там вляво. Трябва да съм високо на скеле, за да съм сигурен, но като че ли няколко тесери там също са се откъртили. Ако продължава така, боя се, че и косата на бога скоро ще започне да пада. Готови ли сте Джад да се срути върху вас, не като гръмове и мълнии, а в порой от стъкло и камък?
— Това е най-богохулна ерес! — сопна се духовникът и направи знака на диска.
Криспин въздъхна.
— Съжалявам, че го приемате така. Не искам да ви провокирам. Или поне не само това. Хоросановата основа на купола е направена по старомоден начин. Един пласт, и най-вероятно със смес от материали, за които вече знаем, че са по-малко издръжливи от други. Това над нас — както всички знаем — не е святият Джад, а негово изображение от смъртни хора. По мое разбиране, ние почитаме бога, не изображението. — Замълча. По някои места това бе тема на яростни спорове. Духовникът отвори уста да отговори, но я затвори отново.
Криспин продължи:
— Смъртните имат своите ограничения и това също, както всички знаем. Понякога се откриват нови неща. Не е упрек към онези, които са постигнали това, да се отбележи този факт. По-низши хора могат да съхранят работата на по-велики. С опитни помощници навярно бих могъл да се погрижа възстановеният образ над нас да остане за още няколкостотин години. Би отнело около един сезон работа. Навярно по-малко, но може и повече. Но мога да ви кажа, че без такава намеса очите, ръцете и косата скоро ще започнат да засипват камъните около нас. Ще съжаля, ако го видя. Това е изключителна творба.
— Няма равна в целия свят!
— Вярвам го.
Клирикът се поколеба. Кася и Варгос, забеляза Криспин, го гледаха смаяни. Хрумна му, с изцеряваща душата самоирония, че никой от двамата до този момент не беше имал причина да вярва, че е добър за каквото и да било. От друга страна, един майстор на мозайки нямаше кой знае каква възможност да покаже дарбите или уменията си, докато върви пеш сред пустошта на Саврадия.