Криспин се помъчи да запази спокойствие: от гнева отново щеше да му призлее и щеше да е безполезен.
— Тя е продадена от хана. Моя е. Ще разбереш това, като прегледаш документите, пъпчив изтърсак такъв. Само да я докосне някой или да й навреди, или ако мъжът пострада по какъвто и да е начин, първата ми молба към императора ще е да ти отрежат яйцата и да ги бронзират за игрални зарове. Това да ти е ясно.
Карулус каза развеселено:
— Ама ти наистина си идиот, а? Макар че пъпчив изтърсак е добро, трябва да призная. Как обаче ще кажеш каквото и да е на императора, ако му се докладва, че ти и спътниците ти сте намерени от нашия отряд ограбени, изнасилени по всевъзможни начини и варварски убити от разбойници днес на пътя? Повтарям, с мъжа и момичето ще се разправим по обичайния начин.
Криспин — все още се мъчеше да запази самообладание — отвърна:
— Има един идиот тука, но той е на коня, не в носилката. Императорът ще получи точен и изчерпателен доклад за нашата среща от Безсънните, наред с искрената им молба да се върна, за да ръководя възстановяването на изображението на Джад на купола, както го обсъждахме, когато вие нахълтахте. Не сме нито ограбени, нито убити. Били сме намерени в едно свято място от мърляви конници под командването на един трибун с говняно лице и един човек, поканен лично от Валерий Втори Сарантийски, е бил ударен с оръжие по лицето. Какво предпочиташ, облекчено от признанието ми, че съм те предизвикал, наказание или кастрация и смърт, трибуне?
Последва задоволителна пауза. Криспин вдигна ръка и внимателно опипа челюстта си.
После вдигна очи към конника и примижа срещу светлината. Странни петънца и цветове затанцуваха в полезрението му.
— Разбира се — добави той, — би могъл да се върнеш на запад, да избиеш клириците — вече всички ще знаят за случката — и да заявиш, че всички сме били ограбени, насилени и убити от въпросните зли разбойници на пътя. Да, можеш да направиш и това, изсъхнала курешко такава.
— Престани да ме обиждаш — отвърна Карулус малко отпаднало. — Бях забравил за шибания клирик — призна накрая.
— Забравил си и кой е подписал разрешителното ми — каза Криспин. — И кой ме кани да отида в Града. Прочел си документите. Хайде, трибуне: дай ми поне половин повод да проявя милост. Би могъл да помислиш и дали да не ми се помолиш.
Вместо това Карулус, трибун на Четвърти Саврадийски, започна да ругае. Впечатляващо, между другото, и доста продължително. Накрая скочи от коня, махна на някого, когото Криспин не можа да види, и му връчи юздите. Закрачи до носилката на Криспин.
— Очите ти да изгният дано, родиецо. Не можем да позволим цивилни — особено чужденци — да обиждат армейски офицери! Не можеш ли да то разбереш това? Империята от шест месеца не може да плати. Шест месеца, а идва зима! Всичко отива за строителство! — Изрече думата, все едно е нещо мръсно. — Имаш ли някаква представа какво е войнишки дух?
— Мъжът. И момичето — каза Криспин. — Къде са? Пострадаха ли?
— Тук са, тук са. Тя не е пипната, нямаме време за забавления. Ти си закъснял, казах ти го. Затова тръгнахме да те търсим. Най-унизителната проклета от Джад заповед, която съм получавал.
— О, я си сери в гащите! Куриерът беше закъснял. Събрах си нещата и тръгнах пет дни, след като той дойде! Минал беше сезонът за плаване. Мислиш ли, че исках да тръгна по този път? Него намери и му задай няколко въпроса. Титатик или нещо такова. Идиот с червен нос. Убий го с шлема си. Къде е Варгос?
Карулус погледна през рамо.
— На кон е.
— Какво? Язди?
Трибунът въздъхна.
— Вързан на гърба му. Той… пообработиха го малко. Той ме удари, след като ти падна. Не може така!
Криспин понечи да седне, но за жалост опитът му се провали. Затвори очи и ги отвори отново, когато му се стори разумно да го направи.
— Слушай ме внимателно. Ако този човек е пострадал сериозно, наистина ще поискам да те разжалват и да те лишат от пенсия, ако не от живота ти. Това е клетва. Сложи го на носилка и нареди да се грижат за него. Къде е най-близкият лекар, който не убива хора?
— В лагера. Обаче той ме удари — повтори умолително Карулус. След малко все пак се обърна и отново махна с ръка. Един воиник дойде при тях и Карулус изреди цял куп указания, но твърде тихо, за да ги чуе Криспин. Конникът измърмори нещо и се отдалечи.
— Готово — каза Карулус на Криспин. — Нямал нищо счупено. Няма да може да ходи и да пикае лесно известно време, но ще му мине. Е, приятели ли сме?
— Шибай се в задника с меча си. Колко има до лагера?
— Утре вечер сме там. Той е добре, казвам ти. Не лъжа.
— Обаче си насра цялата униформа, като разбра, че си направил най-голямата грешка в живота си.