Странно, но самата случка в гората вече избледняваше, замъгляваше се, губеше се като в мъгла и беше много трудно да я овладее и задържи. Наистина ли бе видяла зубир, с онези тъмни очи, с огромното туловище, пред което всичко наоколо се смаляваше? Наистина ли беше толкова голям? Както беше замаяна и унесена, я обзе престранното чувство, че сигурно вече е умряла, че заради това цялото й същество е… изтръгнато от корен, олекнало. Една искра изхвърча от огнището, кацна върху наметалото й и тя бързо я тупна да я изгаси. Можеше ли да се отгатне бъдещето на човек като нея? Щеше ли да може баба й да види каквото и да било в този огън, или Кася вече се бе превърнала в нещо черно, ненаписано от този миг нататък, неразгадаемо? „Довечера ще поговорим — беше казал Марциниан в носилката, преди да се унесе в сън, — Трябва да обсъдим живота ти“.
Животът й. Навън духаше северен вятър; нощта щеше да е ясна, но много студена, зимата идеше след вятъра. Тя сложи още дърва в огъня, дори повече, отколкото беше нужно. Ръцете й трепереха. Опря длан на гърдите си, за да усети тупането на сърцето си. След малко осъзна, че страните й са мокри, и избърса сълзите.
Беше се унесла и я събудиха — вдигаха голям шум по стълбището и един от търговците в стаята от другата страна на коридора им изрева, което накара един войник да затропа грубо по вратата на извикалия, а приятелите му се разсмяха. Кася скочи и застана насред стаята. Незаключената врата се отвори и Марциниан залитна вътре, подкрепян — всъщност почти носен — от двама войници от Четвърти Саврадийски, още двама вървяха зад тях.
Като залитаха на зигзаг, двамата го вмъкнаха и го проснаха на леглото, весели и ухилени въпреки — или тъкмо заради — новия гневен залп викове от отсрещната стая. Беше вече много късно, а те вдигаха шум. Кася знаеше всичко по въпроса: по закон имперските ханове трябваше да настаняват до двайсет войници наведнъж безплатно, като удвояваха цената на плащащите гости, за да им намерят място. Длъжни бяха, но никой не беше длъжен да се радва на шумотевицата в такива нощи.
Един от войниците, сорианец, ако се съдеше по цвета на кожата му, я зяпна на мигащата светлина на огъня.
— Целият е твой — каза й и махна с ръка към просналия се на леглото мъж. — Не че ще ти свърши много работа. Защо не дойдеш долу с нас? Мъжете, които държат на вино, могат и момиче да държат, нали?
— Я млъквай — скастри го друг. — Имаме заповеди.
Сорианецът като че ли понечи да възрази, но точно в този момент мъжът на леглото заговори съвсем ясно, макар и със затворени очи:
— См-мята се за неоспоримо, че риториката на Калимарх е била съдбоносна в края на Първата басанидска война. Предвид това твърдение, редно ли е по-късните поколения да хвърлят вината за толкова жестоки отнемания на живот на гробницата на философа? Мъчителен въпрос.
Последва объркана тишина, след което двама от войниците гръмко се изсмяха.
— Хайде спи, родиецо — рече единият. — До утре заран главата ти ще се оправи. И по-добри от тебе падат в несвяст, като седнат да пият с трибуна.
Излязоха и тръшнаха вратата зад себе си.
Кася потръпна, после пристъпи и пусна резето. Чу как четиримата удариха по един юмрук на вратата на търговеца отсреща, после ботушите им затропаха надолу по стъпалата, към спалното на приземния етаж.
Поколеба се, после отиде до леглото и нерешително погледна лежащия мъж. Светлината на пламъците мяташе треперливи сенки. Едно дърво се смъкна в жаравата и изпращя. Марциниан отвори очи.
— Започвам да се чудя дали не съм бил предназначен за театъра — заговори той на сарантийски, с нормалния си глас. — Две нощи поред трябваше да го правя това. Мислиш ли, че имам бъдеще в пантомимата?
Кася примига.
— Вие не сте… пиян, господарю?
— Не особено.
— Но…
— Полезно беше да се оставя да ме надвие в нещо. А Карулус държи на вино. Можехме да сме долу цялата нощ, а трябва да поспя.
— Да ви надвие в нещо? — чу Кася собствения си глас, с тон, който майка й и другите в селото щяха да познаят. — Той така ви удари, че припаднахте, и за малко не ви счупи челюстта.
— Дреболия. Е, за него поне. — Марциниан потърка разсеяно брадатата си буза. — Беше с оръжие, не е голям подвиг. Кася, те ме донесоха тук. И донесоха един слуга, ударил армейски офицер. Аз ги накарах да го направят. Карулус изгуби много престиж. Съвсем свестен човек, като за имперски войник. Ох, искам да поспя. — Вдигна обутия си в ботуш крак и тя смъкна ботуша и се захвана с другия.