Как се справя човек с толкова много? С пиене на вино с войници? Може би. Най-старото убежище, едно от най-старите. Като дръпне одеялата над насиненото си лице и заспи, заслонен от ножа на вятъра и нощта? Макар тази нощ да не беше като другите нощи.
Гай Крисп също бе споходен от сън в студения мрак, макар в съня си да не летя. Видя се, че върви по отекващи коридори в празен палат и знаеше какво е, къде се е озовал. Идвал беше тук с Марциниан преди години: в Патриаршеския дворец в Родиас, най-бляскавия символ на религиозна власт — и богатство — в империята. Някога поне. По своето време.
Криспин го беше видял прашен, запустял и в развала много след като антите бяха опустошили и завладели града: повечето зали бяха оплячкосани и празни, затворени. Двамата с Марциниан бяха влезли с един прежълтял като труп и кашлящ клирик за водач, за да разгледат една прочута стара мозайка, на която богат патрон бе пожелал да му направят копие в лятната му къща в крайморска Бална. Пуснаха ги с неохота благодарение на едно писмо, вероятно придружено с прилична сума, от патрона им, за да закрачат през екнещата пустош и прахоляка.
Върховният патриарх живееше, служеше, кроеше интриги и диктуваше несекващ поток кореспонденция до всички краища на познатия свят на горните два етажа и рядко ги напускаше освен в святите дни, когато минаваше по покрития мост над улицата към Великия храм и водеше богослуженията в чест на Джад, златен в сияйната си слава на купола.
Тримата минаха по безкрайните пусти коридори, стъпките им отекваха като укор, и най-сетне стигнаха до залата с творбата, на която предстоеше да направят копие. Приемна зала, промърмори свещеникът, докато се суетеше с гривната с ключовете на колана си. Опита няколко, без кашлицата да спре, докато намери подходящия. Майсторите пристъпиха през прага и спряха, след което се заловиха да отворят кепенците, макар още от пръв поглед да разбраха, че няма много смисъл.
Мозайката — минаваше по цялата дължина и височина на стената — бе развалина, макар да не се беше похабила от времето или заради лоша техника. Чукове и брадви се бяха погрижили за това, ками и дръжки на мечове, боздугани, дъги от бъчви, пети от ботуши в по-ниските части, драскащи пръсти. Представлявала беше морски пейзаж — това поне го знаеха. Знаеха и ателието, на което е била поръчана, но не и имената на онези, които я бяха направили: имената на майсторите на мозайки по онова време не бяха считани за достойни да се съхранят.
Тъмносини и яркозелени цветове малко под тавана все още стояха като свидетелство за първоначалната схема. Тук трябваше да са били използвани скъпоценни камъни: за очите на сепия или морж, лъскави рибешки люспи, раковини, блясъка на змиорки или подводна растителност. Всичко това беше плячкосано и мозайката междувременно изкъртена. На човек можеше да му призлее от гледката помисли Криспин, стига да не беше нещо съвсем очаквано за Родиас. По някое време в залата бяха палили огън. Опушените стени бяха мълчаливо свидетелство за това.
Постояха известно време зяпнали в тишина, носовете ги засърбяха от прахта, заиграла в лъчите на слънцето, после грижливо затвориха прозорците и тръгнаха обратно с охтичавия клирик по същите разклоняващи се коридори и навън сред огромните, почти пусти пространства на града, някогашен център на света, на империята, някога кипящ от многолюден, буен, разгулен живот.
В съня си Криспин беше сам в същия онзи дворец и беше още по-тъмно, по-пусто от онзи единствен път в живота му, който сега изглеждаше плашещо далечен. Тогава той бе наскоро оженил се мъж, издигащ се в гилдията, започнал да трупа имот, в началото на славата си на майстор и смутен от възхитителната, невероятна реалност на това, че обожава жената, с която се бе събрал преди година, и че тя го обича. В коридорите на своя сън той вървеше в един дворец и търсеше Иландра, и знаеше, че тя е мъртва.
Врата след заключена врата, отваряха се понякога с тежкия железен ключ, който носеше, и стая след празна стая, с прах, опушено черно свидетелство за пален огън, и нищо повече. Като че ли чуваше вятър отвън, зърна веднъж синкав лъч лунна светлина през счупените летви на кепенците. Имаше шумове. Някое далечно празненство? Или ново опустошение? От достатъчно разстояние, помисли той в съня си, звуковете са едни и същи.