При тъй стеклите се обстоятелства губернаторът се оказа податлив на колебливия — макар и красноречив — съвет от страна на един от трибуните на Четвърти Саврадийски, мъжа, който беше намерил тази група.
Карулус предложи лично да придружи художника след бързо изпратеното по куриер писмо от губернатора, за да добави прекия си, личен апел към протоофициария и към върховния стратег Леонт да се погрижат за изплащането на заплатите на армията колкото се може по-експедитивно. Богът беше свидетел, Карулус умееше да говори, помисли мрачно губернаторът, докато диктуваше писмото си за военния вестоносец. Развързаният му език като нищо можеше да се окаже от полза.
Също така родиецът, изглежда, в края на краищата не се беше бавил да се отзове на поканата. На пощенския куриер, комуто бяха поверени имперските документи, му беше отнело безразсъдно много време, докато стигне до Варена. Името му и гражданският му служебен номер както обикновено бяха изписани на плика под счупения печат — секретарят на губернатора ги беше записал. Тилитик. Пронобий Тилитик.
Раздразнен, губернаторът отдели миг от скъпоценното си време да помисли що за глупава майка е дала на сина си име, почти идентично с названието за женски полови органи във войнишкия жаргон. После продиктува послепис, с намек към протоофициария куриерът да бъде наказан. Не можа да устои да добави и предложение, че важните комуникации на запад до кралството на антите в Батиара ще е по-добре да се поверят на армията. Въпреки хроничните си в последно време стомашни болки губернаторът дори се усмихна кисело, докато диктуваше тази част от писмото. След което отпрати вестоносеца.
Групата на художника остана в лагера още две нощи. По време на краткия им престой един нотариус посети родиеца, за да запише и съхрани в папките си — като изпрати по молба на художника копия в гражданските регистри — документ, удостоверяващ свободния статут на жената, Кася.
В същото време попълващият набора центурион на Четвърта Саврадийска конница се оправяше с нужните протоколи за мобилизирането в армията на мъжа, Варгос — процедура, която го освобождаваше от договора му с Имперската поща и водеше до неизбежното му право да си получи всички дължими по силата на гражданския договор пари. Попълнени бяха и съответните документи за прехвърлянето на сумите на военния платец в Града. Центурионът всъщност бе изключително щастлив да го направи — отношенията между военните и гражданските служби тук бяха почти толкова „сърдечни“, колкото и навсякъде другаде.
Далеч не толкова ентусиазиран беше центурионът от задължението да подпише освобождаването на същото лице от неговата оказала се съвсем кратка военна служба. Ако указанията, дадени му по този въпрос, не бяха изрични, като нищо щеше да се възпротиви. Мъжът беше силен и добре сложен и след като се възстановеше от незначителните си наранявания, от него щеше да се получи чудесен войник. Дезертьорствата бяха зачестили — след като заплащането се бавеше с повече от половин година, това ни най-малко не беше изненадващо — и всички части бяха в непълен състав.
Нямаше да го бъде обаче. И Карулус, както и губернаторът, изглежда, много държаха червенобрадият родиец и спътниците му да си тръгнат. Имперските документи, подписани лично от канцелар Гесий, можеха да имат подобен ефект, предположи центурионът. Губернаторът пък беше достатъчно близо до пенсия, за да изпитва каквото и да било желание да дразни висшите особи в Града.
Карулус, от своя страна, явно щеше да замине с художника до Сарантион и да води ескорта лично. Центурионът представа нямаше защо.
Всъщност имаше няколко причини, мислеше си трибунът на Четвърти Саврадийски конен през дните на път на изток и след това през Тракезия. Един трибун, командващ петстотин души, бе много по-значим от всеки вестоносец, донесъл поредното писмо с оплаквания. Можеше да има законни очаквания, че най-малкото ще бъде приет и ще получи официален отговор за закъснелите плащания за бойците в Саврадия. Протоофициарият можеше да не му предложи нещо повече от баналности, но Карулус хранеше надежди, че ще се види или лично с Леонт, или с някой от личния му офицерски кадър и ще получи по-ясна картина.
В добавка, той не беше стъпвал в Сарантион от години и възможността да посети Града бе твърде изкусителна, за да я подмине. Беше пресметнал, че могат да пристигнат — колкото и бавно да се движеха — преди надбягванията на Хиподрума в края на сезона, по време на празниците Дикания. Карулус беше трайно пристрастен към колесниците и своите любими Зелени, а тази страст не намираше удовлетворение в Саврадия.