Част II
И куполът луненозвезден горе,
тъй безразличен
към възторзи и пороци,
към радостта и страстите на хората.
6.
С неприсъща за толкова ранен час вглъбеност на мисъл и чувство Плавт Боносус, сенатският презид, вървеше бавно, придружен от съпругата си и двете им неомъжени дъщери, към малкия, предназначен за цвета на обществото храм на Блажените жертви недалече от дома им, за да поднесе утринната си молитва на втората годишнина от Въстанието на победата.
След като се беше прибрал дискретно в мразовития мрак, той изми от себе си миризмата на младия си любовник — момчето бе настояло да си сложи особено натрапващо се благовоние — и се преоблече навреме, за да се види призори с женското си домочадие. Едва когато забеляза боровите клонки, които всяка от трите жени носеше в косата си в чест на Дикания, внезапно и много живо си спомни, че бе направил точно това (след като бе оставил друго едно момче) преди две години, на заранта в деня, в който Градът избухна в кръв и пожари.
Застанал сега в богато украсения храм, докато взимаше дейно участие в звучните песнопения на литургията, както се очакваше от човек с неговия сан, Боносус остави ума си да се зарее назад в спомена — не за мазничкия му нацупен млад любовник, а за онзи ад отпреди две години.
Каквото и да кажеше някой, каквото и да напишеха един ден историците — ако вече не бяха написали, — Боносус се бе оказал там: в Атенинския палат, в тронната зала с императора, с канцелара Гесий, със стратега, с протоофициария, с всички други, и знаеше точно кой бе изрекъл думите, обърнали двудневния прилив, който вече беше удавил Хиподрума и Великия храм и напираше срещу Бронзовите порти на Имперския прецинкт.
Фаустин, протоофициарият, съветваше настойчиво императора да се оттегли от Града, да отплава от тайния пристан под градините през проливите за Деаполис или дори още по-далече и да изчака там, докато хаосът поглъща столицата.
Бяха заклещени в Имперския прецинкт от предната сутрин. Появата на императора в Хиподрума, за да пусне кърпата за начало на надбягванията на празника Дикания, не беше довела до възторжени възгласи, а дори предизвика усилващо се гневно ръмжене, след което хората изригнаха от трибуните и обкръжиха катизмата с викове и ръкомахания. Искаха главата на Лизип Кализиеца, главния данъчен служител на императора, и държаха на всяка цена помазаният от Джад император да го разбере.
Стражите на префекта на Хиподрума, пратени по обичайния ред да разпръснат тълпата, бяха жестоко пребити. С това всичко наподобяващо рутина и ред се бе изпарило.
— Победа! — изрева някой, размахваше над главата си като знаме откъснатата от рамото ръка на един от стражите. Боносус помнеше този миг; сънуваше го дори понякога. — Победа за славните Сини и Зелени!
И двете партии подеха вика. Нечувано. И викът се извиси, и отекна над целия Хиподрум. Убийствата станаха точно под императорската трибуна. В този момент се прецени, че е благоразумно Валерий Втори и неговата императрица да се оттеглят към дъното на катизмата и да се върнат в Имперския прецинкт по тайния закрит стръмен проход.
За една тълпа първите убийства винаги са най-трудните. След това хората се озовават в друга територия, престъпили са прага и нещата вече стават наистина опасни. Следва още кръв и огън. Точно това бе станало в продължение на един ден и една жестока нощ, а това бе вторият ден.
Леонт току-що се беше върнал с окървавен меч от разузнаване из града с Ауксилий от екскубиторите. Донесоха, че горят цели улици и Великият храм. Сини и Зелени крачеха рамо до рамо през пушеците, пееха и поваляха Сарантион на колене. Скандираха няколко имена за нов император, добавил беше тихо стратегът.
— Има ли още от тях в Хиподрума?
Валерий стоеше до трона си и слушаше напрегнато. Мекото му гладко лице и сивите очи не издаваха отчаяние, само силната съсредоточеност на човек, борещ се да намери решение на проблем. „Неговият град е в пламъци — помисли Боносус, — а той прилича на схолар от древните Школи, обмислящ задача за обеми и плътности“.
— Така изглежда, господарю. Един от сенаторите. Симеонис. — Леонт, вежлив както винаги, се сдържа да погледне към Боносус. — Някои от водачите на партиите са го облекли в пурпур и са го короновали с някаква огърлица в катизмата. Убеден съм, че е против волята му. Намерили са го извън дома му и тълпата го е повлякла.
— Той е стар и уплашен — каза Боносус. Първите му думи в онази зала. — Няма никакви амбиции. Използват го.