Разбрали, че враговете не могат да умрат от обикновени намушквания, наемниците започнаха да разсичат телата им. Видът на полуживите, тяхната окапващата и загниваща в зелено кожа, въобще не стряскаше хората, служещи на Кралството. Стоицизмът на човеците се беше превърнал в тяхно огромно преимущество в боя.
Двама от полуживите паднаха. Единият с насечени крайници, а другият — обезглавен. Скар се ядоса, защото враговете му не се страхуваха.
Забравил всяка предпазливост, той заповяда на останалите да ударят заедно. Без значение колко щеше да загуби, ветеранът искаше да даде урок на самонадеяните типове.
Професионалистите от Гилдията очакваха атаката. Останали шестима, воините бяха по-мобилни от скупчените полуживи, за които тесният път представляваше пречка. В същия миг Ехоу започна да се подготвя за следващото заклинание. Мозъкът му се пържеше. Магистъра по магия се опита да се концентрира, но вместо това се свлече на колене.
Ллойд побърза да слезе от коня си, за да помогне на мага.
Стийл нареди на Хлебарката и едрите му мъжаги да се включат в битката и да подкрепят останалата част от отряда.
Сър Лотлансен също реши да действа. За доблестния рицар беше дошло време за отмъщение. Щом видя омразните демонични създания, той влетя в битката, яхнал черния си брониран жребец, и запя епична бойна песен.
Чули тропота на копита зад гърбовете си, професионалните убийци успяха да се отдръпнат навреме. Сър Лотлансен се вряза в редиците на полуживите, които не очакваха толкова дръзка атака. Хората от Гилдията и компанията на Хлебарката последваха примера на рицаря и се обърнаха в нападение. Огромните силни побойници бяха въоръжени с яки секири. Не след дълго паднаха първите им жертви.
Но най-много поражения беше нанесъл рицарят, който с мускулестия си кон беше успял да избута петима полуживи към реката. Слугите на Мрачния Господар се разбиваха в скалите, неспособни да се върнат в сражението.
Забелязал опасността, идваща от жребеца, Скар с няколко движения се озова при него и го заколи с премерен замах. Рицарят не загуби съзнание след падането си на земята, ами се изправи с още по-бушуващ адреналин.
Сър Лотлансен и Скар с омраза кръстосаха мечове, приковали поглед един в друг. В този момент съвзелите се от човешкия щурм полуживи се разпръснаха, за да образуват единични схватки. По този начин слугите на Повелителя имаха по-голям шанс да убият враговете си.
Трима от спътниците на Хлебарката паднаха мъртви. Самият той размахваше секирата си, държейки на разстояние няколко полуживи. Воините се опитваха да го обградят, но оръжието му имаше добър обхват и не ги допускаше. Брадатият тип, на когото викаха Хлебарката, беше свикнал повече на стандартни кръчмарски битки и щеше отдавна да е превъртял при вида на ужасяващите същества, ако не беше огромното количество изпит по-рано спирт. Побойникът си мислеше, че халюцинира. Ето защо той раздробяваше полуживите безстрашно. При все това, те прииждаха. Още двама от Гилдията на убийците паднаха покосени. Другите мъже решиха да започнат бавно оттегляне.
Бойното поле постепенно се пренасяше близо до Ллойд. Дипломатът тъкмо даваше на Ехоу предварително подготвената от мага отвара за възстановяване. Костюмираният маг като че ли се съвзе, но близостта на враговете елиминираше възможността да се подготви за нова магия. А и в крайна сметка заклинанието щеше да убие само един полужив, след което Ехоу щеше да бъде тотално омаломощен.
— Да бягаме. Целта беше да изпробваме заклинанието… — рече с отпаднал глас Ехоу и заотстъпва назад.
Ллойд кимна и побърза към конете. Добре, че имаха предварителен план, който да им осигури бягство. Дипломатът освободи част от „конете-бойци“, които бандитския отряд водеше със себе си от столицата, и им подвикна. Плашливите животни побягнаха по посока на сражението. Биещите се живи и полуживи се принудиха да прекратят схватките си, за да се предпазят от връхлитащите тела на добичетата. Хлебарката, обаче, пиян като свиня, не успя да разчете правилно сигнала с пуснатите коне и продължи да се бие. Полуживите, видели, че враговете им се измъкват, не бяха сигурни как да постъпят.
Предводителят им все още водеше схватка с блестящия рицар. Сър Лотлансен извъртя сражението така, че да притисне Скар близо до ръба на пътя. Тогава се случи нещо неочаквано. Появи се Лилиен, яхнала своя жребец. Тя делеше седлото с отпуснатия, но дишащ Велик Изравнител. Дългото отсъствие на шпионина беше притеснило отряда и татуираната жена отиде на разузнаване. Оказала се на бойното поле, Лилиен можеше ясно да види какво се е случило в нейно отсъствие. Когато конят й се изравни с този на Ллойд, дипломатът я скастри: