„Напълно безполезен“ — помисли си Магистъра, но тъй като не беше съвсем жесток човек, предпочете да се погрижи за раната на мъжа, вместо да го зареже на произвола.
Въпреки че беше изтощен от Магията на Душите, с която беше унищожил един от полуживите, Ехоу имаше скрит запас от енергия за дребни заклинания.
Няколко минути по-късно Жреца на Камъка вече беше успял да извади вражеската стрела. Той прошепна неясни слова и отвори манерката с целителната отвара. Течността се разля върху раната и попи мигновено. Магистъра доскъса плаща на съгледвача, за да превърже мястото. До няколко часа Великия Изравнител щеше да ползва крака си като нов.
Отегчен от стотици пъти прилаганата възстановителна магия, Ехоу се прозина и се огледа. Ето че отдалеч се задаваше и Ллойд. Дипломатът спря до току-що запаления от хората на Хлебарката огън, но не слезе от коня си:
— Какво правиш, в името на Камъка? — възмути се Ллойд. — Трябва да продължим бягството си. Всяка секунда ги приближава към нас.
— Мисля, че конят ти не е на същото мнение — отвърна му Ехоу с насмешка.
Ллойд обърна внимание на животното и откри, че то е на края на силите си. Запенена и пръхтяща, кобилата на дипломата нямаше да издържи още много часове езда.
— Вместо да пълниш гащите, ела да починеш и да обсъдим накъде да поемем.
Преглътнал явната подигравка, Ллойд слезе от коня си и подаде юздите на мъжа, който тази нощ отговаряше за конете.
— Естествено, че ще поемем към Любов. В Храма на Изцелението ще сме защитени от тези нечестиви създания…
— Дали? — усъмни се Ехоу и направи нещото, за което си мечтаеше от няколко часа насам. Събу кожените си ботуши и въздъхна с облекчение.
— В живота трябва да се радваме на малките неща.
— О, не започвай пак! — скастри го Ллойд, който най-малко търпеше философстването на Магистъра. — Ще ги видиш малките неща ей сега, като те застърже стомахът.
Ехоу го изгледа надянал безизразна маска. Магът перфектно съзнаваше, че са зарязали провизиите си на пътя.
Останалата част от отряда се скупчи около огъня. Отвъд светлината от пламъците не се виждаше абсолютно нищо. Луната и звездите бяха далеч, обвити в плътната мъгла. Гората беше повече от призрачна.
— Къде са Стийл и Лилиен? — попита Ллойд, след като осъзна, че двамата липсват.
— Вероятно яздят насам — отвърна му Ехоу.
— Ако въобще някой успее да забележи тази жалка светлина в лепкавия мрак!… — заяде се дипломатът, който още беше във вражда с магьосника, задето водеше отряда.
Възмутен от нападката му, Ехоу искаше да отвърне:
— Ако искаш да знаеш, магическата светлина се забелязва в радиус от няколко километра. Блести като малка точица и се увеличава, като я приближаваш.
— Да бе! Дрънкай ги тия на полуживите, като те хванат. Току-виж решат да ти благодарят… — дипломатът забравяше типичното си формално поведение, когато влизаше в пререкания.
— Дори да не бяхме видели светлината, то гласовете ви със сигурност щяха да ни доведат — изсъска внезапно появилият се Стийл.
Зеленоокият войн издърпа окованото тяло на Лилиен до огъня.
— На шиш ли ще я печем, така вързана?… — попита единият от хората на Хлебарката, явно опитващ се да върне настроението в отряда.
— Ще опека тебе. По-тлъстичък си — озъби му се Стийл и приседна до другарите си.
— Ти се движеше по-бавно от нас. Случайно да знаеш, дали ни настигат? — попита Ллойд.
Седнал с кръстосани крака, Стийл тръгна да сваля ръкавиците си и отвърна:
— В случай че бяха наблизо, щях ли да стоя тук, приготвящ се за сън.
— Разбира се, че не! Страхливец като теб би побягнал веднага.
— Всеки разумен човек би… — отвърна безучастно Стийл, загледан в огъня.
Наемниците от Гилдията на Убийците и двамата брадати побойници, които Хлебарката мъкнеше със себе си приживе, предпочетоха тактично да си мълчат. По ирония на съдбата те бяха участвали в битката — не спорещите мъже.
— Има шанс да са се объркали и да са решили, че ще поемем покрай реката — предположи Стийл. — Най-вероятно е станало така и когато забележат липсата на следи от копита, ще се насочат към леса, където ще ги открият.
Мълчанието на компанията беше достатъчно красноречиво, тъй че Стийл продължи мисълта си:
— Разполагаме само с няколко часа за сън — завърши той с прозявка.