— Дори онова копеленце, чиято рана излекувах, е изчезнало — разкрещя се отново Ехоу, визирайки Великия Изравнител, който също беше взел решение да ги изостави.
— Хора, чакайте малко… — поде с изненадан тон Ллойд, опипвайки колана си. — Няма ги кесиите ми. За капак на всичко са ни взели парите!
— Ха-ха-ха!… — Магистъра избухна в истеричен смях и седна на един камък.
— Я се стегнете! — изсъска Стийл, който подпираше Лилиен. — Аз лично мисля да потеглям. Полуживите вече трябва да са навлезли в гората.
Ехоу се окопити. Предстоеше им тридневен поход до Храма на Изцелението. Шансовете им да се измъкнат бяха минимални.
Изминаха няколко изумително спокойни часа, в които нямаше и следа от полуживите. Сякаш мистериозно бяха изчезнали. Затишието подсилваше уплахата на спътниците. Тъкмо излезли извън пределите на гората, мъжете пак заспориха.
— Почти съм убеден, че са ни заобиколили, така че да отрежат пътя ни за бягство — подметна Ехоу.
— Възможно е — съгласи се с необичайна сериозност Стийл. — Обяснява защо не ги чуваме да приближават.
— Затова се налага да решаваме бързо — прекъсна ги Ллойд.
В момента остатъкът от отряда се намираше на кръстопът. Пътеката, по която вървяха, имаше две разклонения. На едното беше забита табелка със символа на Храма на Изцелението. На другата табелка бяха изобразени ковашки чук и наковалня. Тази пътека водеше до Ковачево. Градчето се намираше в близост до замъка Пламтящата Наковалня, в който живееше лордът на региона.
— Погледнете! — Стийл посочи множеството отпечатъци от копита по пътеката към Ковачево.
— Ей ги откъде са минали негодниците — ядоса се Ехоу. — Още тази вечер отиваме в Ковачево, намираме ги и си връщаме заграбеното.
— Стой! — кресна Ллойд, осенен от някаква мисъл. — Щом са тръгнали към градчето, е съвсем възможно да…
— … бъдат последвани от полуживите, които ще гледат за следи от коне — довърши мисълта му Стийл.
— Тогава нека да побързаме към Храма — рече решително Ллойд. — Значи все пак имаме някакъв шанс да им избягаме.
Изведнъж членовете на отряда се извърнаха с уплаха към гората, която все още се очертаваше на хоризонта. От нея прииждаха подплашени животни и птици. Полуживите бяха навлезли в леса и скъсяваха бързо разстоянието до отряда.
— Трябва да бягаме. Но няма как да стане, ако я мъкна на гръб… — оплака се Стийл, посочвайки Лилиен.
— Обещай ни, че няма да бягаш! — Ллойд я гледаше умолително.
— Не съм сигурна — отвърна му заядливо татуираната жена.
— Не можем да рискуваме — каза Ехоу, без да сваля притеснения си поглед от Сенчестата гора.
С едно мълниеносно движение Магистъра се извърна към окованата Лилиен, прошепна заклинание и я парализира. Стийл изсумтя и продължи да си я мъкне на гръб. Групата сви по пътя към Храма на Изцелението Любов, надявайки се, че полуживите ще последват хората на Хлебарката и наемниците от Гилдията на Убийците.
Това беше най-голямата услуга, която дезертьорите бяха направили на отряда.
Слънцето на новия ден се издигаше високо и не възнамеряваше да пощади никого…
Седемнадесета глава
Отмъщаващи
Следите продължаваха към градчето. Значи враговете се опитваха да се укрият в Ковачево, мислейки си, че някакви си градски стени могат да ги предпазят. Скар беше убеден, че с армията от полуживи ще сринат целия град. Дори сега, когато от войската бяха останали само тридесетина бойци, ветеранът беше сигурен, че победата ще е тяхна.
В желанието си да пролива кръв, офицерът на Тъмния Господар почти беше забравил плановете си за предателство. Приоритет имаше намирането на изплъзналите им се нападатели. Наемният отряд озадачаваше Скар — включваше най-различни бойци, при това доста добри. С особена сила беше надарен рицарят, който едва не елиминира Скар.
Полуживите трябваше да действат бързо, мощта на Кралството се пробуждаше.
Ветеранът беше наредил на спътниците си да претърсят реката, което беше забавило преследването. Наложително беше да огледат за оцелели другари. Съобразителността на офицера остана възнаградена. Оказа се, че от падналите в пропастта полуживи, едва двама са се разбили в скалите. Останалите слуги на Мрачния Господар бяха невредими и готови за битка.