А такава, изглежда, им предстоеше съвсем скоро.
— Какви действия ще предприемем? — попита Призрак.
— Ще опустошим Ковачево. Трябва да ги намерим — Скар беше непоколебим.
— Ако са в града, със сигурност имат подкрепление — отбеляза скаутът.
— Имаш право. При все това, можем да се справим.
— Да, но е възможно да претърпим още загуби. Това няма да се хареса на Мрачния Господар.
Скар се замисли над думите на скаута. Призрак беше страхотен съгледвач и умел тактик. И определено имаше право. Ако се втурнеха към добре укрепеното Ковачево, може би щяха да загубят още бойци. А това беше недопустимо, имайки предвид факта, че предстоеше да нападат Храм на Изцелението. И двете им цели се намираха на ден, максимум два, път. Ветеранът трескаво мислеше.
— В крайна сметка тези страхливци не ни трябват. Получиха поражението си и избягаха. Вероятно се опитват да ни вкарат в клопка — предположи Призрак.
В думите на скаута отново имаше логика. Бегълците не им трябваха, но… Ветеранът се опомни. Беше видял с очите си как момичето, което приживе обичаше, бива отведено против волята му. Лилиен искаше да дойде при Скар. Макар и жесток предводител на армия свирепи бойци, подвластен на нечистивите сили, ветеранът бавно възстановяваше волята си, а с нея и зрънцето надежда, че все пак може да бъде различен.
Да, той щеше да спаси Лилиен от похитителите й. И след това да й разкаже за плановете си да предаде Мрачния си Господар. Единственото, което искаше, беше да види в очите й прошка.
Споменът за нея счупи още една халка от оковите на тъмното му настояще.
След като изчака да се стъмни, ветеранът избра четирима от най-добрите си бойци, с които трябваше да проникнат в градчето и да намерят бегълците. Призрак и останалата част от отряда щяха да се спотайват в сенките на пътя, убивайки всеки преминаващ. Без изключения. По този начин Скар щеше да подхрани кръвната жажда на армията си, така че да не заподозрат неговата промяна.
Не беше особено трудно да се вмъкнат в града. Скар избра онези от полуживите, които все още бяха запазили човешкия си облик. Ветеранът се надяваше, че в мрака стражите няма да обърнат внимание на неестествения оттенък на кожата им. Самите полуживи воини бяха инструктирани, че влизат в града не за масово клане, а за да намерят избягалите нападатели и да ги елиминират. Слугите на Тъмния Господар се съгласиха с охота.
При портата полуживите се спряха и подробно разпитаха скучаещия пазач, а той ги пусна, развеселен от вниманието, което му бяха оказали. С радост им разказа всичко, което беше успял да научи за хората, дошли по-рано през деня.
Скар разбра, че сред днешните посетители е имало множество търговци. Причината бил Търговския Сбор, който се организирал всеки месец. На въпрос дали сред посетителите е имало странно облечени пътешественици, пазачът беше отговорил, че има смътен спомен за такава шайка. За съжаление, той не си спомняше точния им брой, но това не безпокоеше Скар. Ветеранът знаеше, че жертвите им се намират в селището. Ала градът беше голям, а търсенето едва сега започваше.
Първото място, което полуживите щяха да проверят, беше Търговския Сбор.
— К’ви са тея дет’ ги водиш със себе си? — попита търговецът на коне, втренчен в спътниците на Скар. Въпреки спуснатите качулки, воините не можеха да прикрият зеленикавия си цвят.
— Болни са… Търся лечител. Затова се спрях да ви питам, но сигурно не сте от града.
Търговецът беше висок, но мършав, и със загрубяла кожа. Беше преминал четиридесетте и изглеждаше като да е виждал какво ли не. Той отстъпи крачка назад, погнусен от съмнителните мъже.
— Не, не… От града съм — той не изпускаше от поглед единия от спътниците на Скар, чиято кожа около устата беше започнала да загнива и да се свлича. — Търсите лечител… Хм! Бреко Небесните ръце! Мисля, че той ще ви помогне.
— Къде бихме могли да го намерим? — попита Скар, като постоянно оглеждаше хората, които минаваха покрай него.
Търговецът на коне започна да им дава подробно обяснение на маршрута. Скар не го слушаше. Целта на полуживия беше да разпита мъжа за групичката, която беше похитила Лилиен.
След като свърши тирадата си от обяснения, мършавият мъж обърна вниманието си към някаква млада двойка, желаеща да си купи бърз кон. Скар използва момента и даде заповеди на спътниците си да пообиколят наоколо. Ветеранът вече беше формулирал следващите си въпроси към търговеца и го чакаше да обслужи клиентите си.