Когато му се отдаде възможност, Скар попита:
— По-рано днес случайно да са минавали оттук някакви странно облечени мъже.
— Какво разбираш под странно облечени? — търговецът преглътна предишното си притеснение, като видя, че новопристигналият е останал сам. — Опиши ми ги!
Скар се опита да си спомни в детайл, след което рече:
— Единият носи официален костюм. Придружен е от висок войник със зелени очи. Мисля, че се мъкнат с няколко мазни брадати типове и разни мъже в черни кожени дрехи. Съвсем възможно е с тях да има и момиче.
Търговецът кимна утвърдително. По-рано през деня беше срещнал част от хората, за които Скар питаше.
— Да, да. Днеска минаха оттука четирима, които имаха вид на убийци, придружени от двама брадати, възголеми мъжаги. Продадоха всичките коне, които водеха.
За да потвърди думите си, търговецът посочи животните, които беше купил изключително изгодно от пътниците.
Скар огледа конете, видимо доволен от това, че е намерил следа.
— А казаха ли къде отиват?
Този въпрос преля чашата. Мъжът се разстрои:
— Моля ви… Оставете ме на мира! Не искам да се меся в чуждите работи. Аз просто търгувам с коне.
Ядосан, че ситуацията излиза извън контрол, Скар се приближи и извади меча си наполовина, в опит да сплаши търговеца.
Голяма грешка. От известно време стражите наблюдаваха ветерана и сега тръгнаха към него:
— Извинете господине, но ако продължавате да създавате проблеми на търговеца Рич, ще се наложи да ви арестуваме.
Полуживият се дръпна и прибра оръжието си. Не трябваше да привлича толкова внимание. Вместо отговор, Скар се поклони и се гмурна в тълпата. Но единият от стражите кимна на колегата си да го проследи.
Нощта беше в разгара си. По тъмно битакът беше още по-претъпкан с хора — от честни търговци на животни, платове и скъпоценности до подли измамници и предвидливи кръчмари, разпънали маси навсякъде, където имаше свободно място. Естествено, не отсъстваха и скитниците и джебчиите. Ето защо полуживите не привличаха кой знае колко внимание, въпреки че хората се разминаваха с тях, сложили ръце на кесиите си или върху дръжките на оръжията си. Пазарът се ширеше на три километра, по дължината на цялата главна улица в Ковачево.
Скар се намираше при сергиите с керамични изделия и се правеше, че ги разглежда с интерес. В това време забеляза един от полуживите си другари и го повика.
— Нещо интересно?
— Не, но Чейс започна да обикаля кръчмите по главната улица. Реши, че негодниците може би се крият в някоя от тях.
Гласът на полуживия беше призрачен и стържещ. Продавачът, пред чиято сергия се намираха Скар и спътникът му, ги огледа недоверчиво.
— Разумно… Ние можем да последваме примера му.
Полуживите тръгнаха към първата кръчма, която мярнаха.
На няколко метра зад тях стражът вървеше предпазливо и не ги изпускаше от поглед. Определено бяха по-различни от всички разбойници, които залавяше на Търговския Сбор, а той го охраняваше повече от десет години.
Чейс наблюдаваше мишените вече приблизително половин час. Брадатите мъже от компанията на Хлебарката отдавна бяха пияни. Лежащите на масата десетина празни бутилки от водка свидетелстваха за състоянието им. Полуживият ясно си ги спомняше от сражението и беше сигурен, че може да им види сметката сам. Притесняваха го обаче професионалните наемници, тъй като те не отместваха ръце от оръжията си и се оглеждаха нервно.
И имаше защо. Брадатите побойници бяха привлекли вниманието на останалите посетители в кръчмата, които бяха стари кучета от Ковачево и знаеха всички жители наизуст. Буйните мъжаги бяха нови в града, вероятно дошли за битака, и разполагаха с много пари, които пилееха безразсъдно. Това щеше да им създаде двойни проблеми.
Чейс само това и чакаше. Макар че Скар не му беше давал конкретни заповеди, полуживият не можеше да си позволи да изпусне жертвите, заради които се бяха промъкнали в града. Те трябваше да умрат.
Имаше и още нещо. Останалата част от човешкия отряд не се мяркаше никаква и Чейс искаше да държи под око тези, които беше намерил. Разбира се, това не изключваше възможността да се промъкне и да ги изколи до крак, ако предизвикат някакъв пиянски бой.
Когато барманката мина покрай накачуления непознат и го попита дали иска бира, Чейс отказа. Нищо светско и плътско не можеше да го съблазни. Единственото, за което живееше след смъртта, беше за да убива.