Скар и другарят му бяха на път да се отчаят. Обиколиха обстойно поне десет заведения и в нито едно не намериха следа. Тъкмо свиваха по малка уличка и видяха Катч — друг полужив от отряда. Скар го поздрави, след което поиска информация:
— Някаква следа?
— Не. Обиколих всички бордеи по центъра, но никой не ги беше виждал.
— Къде може да са? — запита сякаш себе си ветеранът.
— Не знам… Чейс тръгна да ги търси по кръчмите, а Снийк — по странноприемниците. Решихме, че така можем да покрием най-много терен.
Скар не беше доволен от хода на събитията. Полуживите се бяха появили в града като странници, разпитващи за други странници… Неминуемо са привлекли вниманието на властите. Не можеха да си позволят да се шляят повече.
— От сега нататък няма да се делим! — изкомандва Скар и допълни. — Тръгваме по хановете да търсим Снийк. Ще се престорим, че ни е водач, опитващ се да намери място за нощувка.
— Откъде предлагаш да започнем? — попита Катч.
— Де да знам… Например от там! — Скар посочи с брадичка някакъв средна класа хан, намиращ се на срещуположната улица, който носеше името „Благоденствие“.
След броени минути полуживите вече се намираха в общото помещение на хана. Ветеранът неочаквано го споходи спомен…
„… Дъщерята на съдържателя на «Благоденствие» беше хубаво двадесетгодишно момиче. За разлика от останалите девойки, работещи по заведенията, тя държеше на честта си. Колкото и да се опитваха да я ухажват, посетителите на хана не постигаха никакъв успех. А това още по-силно разпалваше похотта на най-настоятелните.
В този момент Лена, така се казваше момичето, тъкмо сервираше вечеря на Скар и четиримата му спътници. Буйните й огнени къдрици галеха масата всеки път, когато момичето се накланяше, за да сложи подноса на масата. Ветеранът й благодари, а тя му се усмихна лъчезарно. Луничките й я правеха невероятно чаровна.
— Ах, как ще я скъсам!… — прошепна замечтан един от спътниците на Скар.
— Ти ли, бе? Ти не можеш даже да го вдигнеш… — подигра му се Стийл, след което отпи от една гарафа на бързи глътки.
Двамата бандити започнаха да се обиждат по приятелски. От време на време и другите двама се включваха хапливо в дрезгите, за да доразпалят страстите. Скар, който знаеше наизуст всички псувни, които си подмяташе разбойническата му банда, потъна в мисли за изминалия ден.
На Търговския Сбор бяха успели безпроблемно да продадат платовете, задигнати от кервана, който бяха нападнали няколко дни по-рано. Сега разполагаха с много пари. Скар нямаше търпение да напусне задушаващия го град и да се върне при хората си в бивака, вдигнат в близост до Сенчестата гора. Щеше да им даде техния дял от плячката, но това щеше да се случи утре. Скар и компанията му имаха нужда от добра вечеря и сън, а ханът беше подходящ.
От потока мисли го откъснаха трима пияни полицаи, седящи на съседната маса. Ветеранът не се притесняваше, че могат да го разобличат като главатар на една от най-страховитите разбойнически банди. Ако това се случеше, Скар просто щеше да им плати солиден подкуп. Практика, която му се налагаше да прилага често.
Представителите на реда, видимо пияни, безпокояха Лена, а това ядосваше Скар. Единият от полицаите — нисък, мургав и идеално плешив мъж, реши да шляпне момичето по задника. Изглежда, този жест настърви останалите мъже и те също се разпуснаха. Видял непристойното поведение на мъжете, ханджията побърза да се намеси, за да защити дъщеря си.
Окуражени от факта, че в «Благоденствие» нямаше много посетители тази нощ, полицаите се развилняха. Единият се вдигна мълниеносно от масата и блъсна силно ханджията.
— Старче, веднага се скривай зад тезгяха, иначе ще те пречукам!
Ханджията обаче не го послуша и също го блъсна.
— Оставете дъщеря ми на мира и напуснете хана ми!
— Или какво? На кого ще се оплачеш? На закона ли? Ние сме закона… — присмя му се грубиянът.
Ханджията замахна да го удари, но униформеният светкавично го неутрализира и с няколко ритника го прати в безсъзнание. Другите полицаи бяха хванали съпротивляващата се девойка и опитваха да я разсъблекат.
Пребилият ханджията полицай явно беше с по-висок ранг и ги беше инструктирал. Извергът се обърна към седящите си Скар и Стийл, които бяха единствените свидетели на случващото се. Останалата част от компанията им бяха излезли да се позабавляват из бардаците.