— Хайде, махайте се, ако не искате да спите в тъмницата! — подвикна им униформеният.
Скар, който беше видял много битки и зверства, не се впечатли от тона на полицая.
— И за какво ще ме вкарате в тъмницата? Затова че съм възпрепятствал орган на реда да изнасили невинно момиче?
Разбрал какво се кани да прави инатливият мъж, полицаят реши да не губи повече време. Извади меча си и се втурна към спокойно седящите си на масата клиенти. Стийл само се ухили и за няколко мига успя да издърпа от канията любимия си кинжал. Още преди полицаят да е замахнал, мечът му вече се търкаляше на земята, а нещастникът се намираше в ръцете на Стийл.
— Продумай още нещо на главатаря ни и ще те резна…
Скар стана и пристъпи към останалите полицаи. Уплашени от скоростната схватка, мъжете бяха пуснали момичето и се опитваха да извадят оръжията си, но без успех.
— Алкохолът май ви пречи да се биете, а? — рече Скар и изрита масата им. — Внимавайте какви ги вършите… — понечи да довърши ветеранът, когато единият униформен все пак успя да се въоръжи и му връхлетя.
С елегантно движение Скар го наръга в стомаха. Мъжът издъхна, опитвайки се да задържи коремните си вътрешности. Игнорирайки гърчовете му, ветеранът се приближи до другия тип и също го намушка. Полицаят падна на колене с невярващо изражение.
Скар подаде ръка на момичето, което все още беше в шок и не знаеше как да отвърне.
— Дишай спокойно — рече й той с нежност, възвърнал самообладанието си. — Погрижи се за баща си и за бъркотията наоколо. Аз ще се погрижа за останалото.
Мародерът се обърна към последния шаващ служител на реда, който зяпаше онемял.
— Слушай ме внимателно, псе! Не искам повече нито ти, нито други твои хора да влизате в «Благоденствие» и да безпокоите собствениците му — в очите на Скар нямаше милост. От кафявите им орбити искреше само свирепа справедливост — Ако пак си позволите да тормозите тези хора, ще се върна и ще запаля скапаното ви полицейско управление. Погледни ме хубаво! Знаеш ли кой съм аз? Името ми е Скар. Водач на една от най-опасните шайки, плячкосвала по този свят…
Полицаят беше убеден, че мъжът говори напълно сериозно.“
… Години по-късно Скар отново се намираше в същата тази странноприемница. В общото помещение шеташе къдравото момиче, което Скар позна от спомените си — сега беше красива зряла жена.
Ала Лена не го беше разпознала и го гледаше с недоверие. Полуживите, които влязоха след него, засилиха безпокойството й.
— Извинете, но тази вечер нямаме посетители, нито в стаите за отдих, нито в столовата, затова решихме да затворим за днес! — в тона й се четеше притеснение, но жената не ги лъжеше.
Скар залагаше главата си на това. Мишените им не бяха в кръчмата. Той кимна и се обърна към изхода, когато в хана ненадейно нахълтаха една дузина полицаи.
— Стойте на място, арестувани сте! — изкрещя единият от тях, чието лице се струваше познато на Скар.
Ветеранът вдигна ръце, но знаеше, че може да извади меча си по-бързо от униформените и да ги накълца с лекота. Но целта му не беше такава.
— За какво сме арестувани, ако не е тайна? — попита той.
— За ето това… — рече заядливо униформеният представител на реда и даде знак на хората си да се разместят.
Двама полицаи придърпаха голям чувал през вратата на помещението.
След като мъжете развързаха чувала, опасенията на Скар наистина се потвърдиха. Това беше обезглавен труп. Не на кой да е, а на Снийк.
Полицаите ги бяха разкрили.
„Проклетите стражи са докладвали…“ — Скар беше гневен.
— Вие сте агенти на най-върлия враг на Кралството. Демонични създания… Присъдата ви е смърт. Тук. Сега — рече хладно полицаят и със самодоволна усмивка допълни. — А теб, аз лично ще те убия.
Тогава Скар осъзна, че това е същият униформен, с чиято компания се беше спречкал в заведението, за да защити Лена.
Минало и настояще се срещнаха отново на живот и смърт.
Чейс беше в готовност. Брадатите мъже се заяждаха все по-настървено с някакви пиянки от съседната маса. Полуживият не ги изпускаше от поглед нито за миг. Беше се свил в един от ъглите на кръчмата, където дори беше успял да чуе за какво се бяха сдърпали мъжете.