А причината беше леко казано идиотска.
Единият брадат бияч постоянно подхвърляше оглозгани пилешки кълки на кучето, вързано за съседната масата.
Собственикът на кучето не беше доволен, че някакъв непознат е решил да подхвърля остатъци на любимеца му. Затова мъжът стана, обърна масата на бегълците и размаха малък нож.
Опитните наемници скочиха и извадиха мечовете си, които бяха далеч по-застрашителни от малката чекийка на мъжа с кучето.
Местните бабаити това и чакаха. За няколко мига се заформи меле в заведението. Срещу наемниците от Гилдията на Убийците полетяха столове. Боят беше неравностоен и много скоро мъжете в кожа паднаха, а тълпата започна да ги рита и блъска.
Това беше моментът на Чейс — неканен като смъртта, закачуленият полужив скочи в хаоса от хора и счупена мебелировка с къма в ръка.
Когато полуживият успя да се добере до епицентъра на схватката, видя, че хората от Гилдията бяха смачкани. Само закоравелите в стотици кръчмарски побоища брадати биячи удържаха връхлитащата ги тълпа.
Тогава Чейс свали качулката си и всички застинаха. Темето му беше голо и на места липсваше плът. Очите му бяха просто две зелени точки, а скулите — необичайно изпъкнали…
Стъписани, хората се заотдръпваха от съществото.
— Абе, ти не си ли от онея… — поде единият от брадатите типове, но Чейс го прекъсна с летящ кинжал, който се заби дълбоко в незащитените гърди на побойника.
Полуживият се възползва от паниката, настъпила сред останалите в хана, и се обърна към втория брадатко.
— Къде са останалите? Казвай, иначе ще умреш и ти.
— Кои? А… Ето ги там… — последният оцелял събрат на Хлебарката посочи натръшканите мъже от Гилдията на Убийците.
— Не тези, глупако. Костюмираният маг и момичето. Останалата част от отряда ви… — Чейс започна да губи търпение.
С периферното си зрение полуживият наблюдаваше как посетителите на кръчмата се разбягват един по един.
Много скоро щяха да уведомят властите.
Почти изтрезнял, брадатият мъж започна също да отстъпва назад, но гърбът му срещна бара. Нямаше къде да избяга.
— Ние… ние… тях… Измамихме ги. Откраднахме им конете… — пелтеченето беше породено от неистов страх. — Изоставихме ги в Сенчестата гора. Не сме ги виждали оттогава.
С едно бързо движение Чейс се приближи до треперещото мъжище и с лекота откъсна ръката му.
След което полуживият излетя през прозореца, пръсвайки го на парчета, и побягна към първата тъмна уличка. Някой вече беше разказал на стражите за ужасяващата случка в хана и те биеха камбаната, сигнализираща за голяма опасност. Жителите и гостите на Ковачево изпаднаха в паника…
През това време в „Благоденствие“ също се случваше меле. Полицаите бяха успели да насекат единия от полуживите, а Скар и Катч се биеха с поне двадесетина от униформените, които ги притискаха към запаленото огнище. Предводителят на стражите стоеше отстрани и гледаше победоносно ветерана, който се сражаваше на живот и смърт.
Тогава чуха камбаните.
— Какво по дяволите?!… — разкрещя се началникът.
— Шефе, градът е в опасност! — извика един от полицаите.
— Сигурно съществата са ни нападнали. Трябва да опазим хората! — подвикна друг и забърза към изхода на странноприемницата.
— Никъде няма да ходиш! — заповяда му началникът. — Трябва първо да убием тези!
— Убий си ги сам! Аз трябва да пазя дома си… — рече му един по-младичък полицай и другите кимнаха утвърдително.
Само след секунди ханът беше опразнен, като вътре бяха останали единствено шефчето и свитата му от трима, която водеше схватката със Скар и другаря му.
Мургавият, нисичък мъж се нахвърли върху полуживите, готов да завърши схватката веднъж завинаги. Скар беше в доста неудобно положение и нямаше как да се защити от още един противник. Полунаврян в беснеещия огън, ветеранът едва отблъскваше умелите атаки на двамата полицаи, когато шефът им се промъкна с намерението да го довърши.
И тогава в гръдния кош на началника се заби стрела от арбалет. Високо на стълбището беше приклекнала Лена, запазила самообладанието си. Жената си беше спомнила за случката преди години, когато Скар защити честта й. Лена зареди следваща стрела и втори полицай падна мъртъв на пода.
Останал срещу един противник, Скар ловко го наръга в хълбока, а после със силен ритник повали тялото му на пода.