„Ще се стана един от тях…“ Когато повтори мисълта си, в съзнанието му изникнаха безмилостните образи на полуживите. Бяха го оставили жив, за да отнесе съобщение до господарите си, Мъдреците и самия Крал. Такива шансове се даваха рядко в живота. Колко странно, че почти винаги се пропиляваха. Той обаче нямаше да си позволи провал. Тепърва назряваше нова война, в която, за да победят врага, трябваше първо да сломят мрака в себе си. Имаше много работа за вършене.
Сър Лотлансен кимна в посока на храма и след като отдаде последна чест на умрелите, препусна към столицата. Яздейки, облечен в първите лъчи на слънцето, рицарят усещаше, че тревогата вътре в него е изчезнала.
Четвърта глава
Предупредени
Церемониалната зала в двореца бе осветена от хиляди свещи, подредени по начин, който не позволяваше на никое ъгълче да потъне в сянка. Самата зала беше просторна, но изглеждаше внушителна най-вече заради огромния полуотворен купол в самия й център, позволяващ на дневната или лунна светлина да преминава под такъв ъгъл, че да осветява по естествен начин множеството орнаменти и рисунки по стените в цялото помещение. Огромни вити стълби, прилепени плътно към стените, водеха до високи тераси, където обикновено поданиците с по-нисък чин можеха да наблюдават важните събрания, които Кралят водеше в залата. Всяка тераса пък беше украсена с различни увивни растения. В центъра на помещението беше церемониалната кристална маса, имаща причудливата форма на четирилистна детелина. Тя беше обградена от четири специални арки, всяка допълнена с гранитна статуя с внушителни размери. Статуите се различаваха една от друга и символизираха съответната прослойка, която заседаваше на масата.
Най-великолепната от четирите, извисяваща се гордо, бе на човек с корона и кралски скиптър. Всички, виждали статуята, знаеха, че тя е направена по модел на Ланс Пътешественика — Основателят на Силвернада и неин първи крал, за когото легендите разказваха, че пътувайки дълго от родния си дом, преживял ужасяващ Катаклизъм като намерил настоящите земи, но успял да съгради Кралството, което имаше зад гърба си почти 500 години история.
Статуята, намираща се напълно симетрично срещу тази на кралската особа, изобразяваше белобрад мъж с жезъл, в който древните скулптори си бяха позволили да вградят сребърна сфера. В другата си ръка старият магьосник държеше събрани накуп листове — древните скриптове на целебния Камък, който пътешествениците открили и чиято мощ овладели, основавайки школата и храмовете на целебната магия. Статуята беше специална, тъй като мъжът, чиито черти бяха изваяни почти безпогрешно, бе все още жив и в момента се намираше пред нея — великият мъдрец Роландан, главен водач както на Съвета на Мъдреците, така и на лечителите, а според злите езици — дори на самия крал.
Останалите две статуи, разположени една срещу друга, символизираха съответно войн и благородник.
На масата заседаваха главните представители на Кралството — Мъдреците, Военните части и аристокрацията. Последните бяха най-дръзки и най-мразени от останалите. Макар че Кралят и кръвната му линия управляваха формално цялата страна, правомощията му бяха пълни единствено в столицата на кралството. Благородниците владееха отделните провинции като разполагаха с лични замъци и макар да бяха в пряко подчинение на Краля, бе известно, че почти никога не се съобразяват с него. За сметка на това, всички уважаваха и приемаха с чест съветите и препоръките на Съвета на Мъдреците и най-вече на Роландан, тъй като имаха нужда от лечителите, владеещи силите на целебния камък. Можеше да се каже, че Роландан управлява неформално — мнението му беше с по-голяма тежест от това на кралските съветници, и се явяваше свързващо звено между Краля и обикновените хора, представяни от благородниците. Военните също не бяха особено на почит, тъй като разделени на рицари и наемнически отряди в служба на Краля бяха изключително слаба и опорочена организация, чиято единност също се крепеше на Роландан.
Тази вечер, за втори път в историята на Силвернада, в кралската церемониална и предназначена за съвети зала бе допуснат прецедент да се вдигне пир в името на Краля и всички жители на кралството. Първият пир според хроникьорите бил, когато самият Ланс Пътешественика и хората му построили замъка. Сега Кралят си беше позволил това, тъй като празнуваше. Всички празнуваха. Войната, която неговите прадеди бяха водили с гоблините от западните граници и варварите от северните земи повече от двеста години, бе приключила успешно за жителите на Силвернада. На организираното от Краля тържество също така щяха да обсъдят и бъдещите планове за инвазия в съседни земи с цел разрастване на кралството. Залата бе буквално претъпкана от хора. Зад частта на Краля, на дървени скамейки, бяха настанени аристократичните разклонения на рода му. Зад тях бяха настанени всички влиятелни фамилии. Мъдреците бяха поканили главните жрици от всички храмове, а военните — най-ценните си наемници — главатари и рицарски подордени.