Сър Денотериън бе мобилизирал цялата войска, с която разполагаше двореца, за да възпре разразилата се анархия. Навсякъде се стигаше до схватки. Много дюкяни бяха изпотрошени и ограбени. Някои важни административни сгради — дори опожарени. И всичко това за няколко часа.
„Заради това загубихме!“ — думите на рицаря, станал неволен вестоносец на ужаса на войната, отекваха в съзнанието на Роландан.
„Затова и продължаваме да губим!“ — помисли си Мъдрецът.
Събранието, което бяха свикали преди повече от час, все още не можеше да започне, тъй като в залата постоянно нахлуваха ординарци, даващи рапорти директно на краля за положението в столицата. Засега нещата уж бяха овладени, но жителите, освирепели в своята уплаха, щяха да продължат да безчинстват. Това беше природата им… Поне на повечето.
Кралят изслушваше поредното съобщение, дошло от някой командир, когато Роландан се откъсна от мислите си и го погледна с онзи благ и приятелски поглед, в който винаги имаше решение и изход от ситуацията.
— Искам да заповядаш на стражите пред залата да не допускат повече вестоносци. Предстои ни важен разговор! — Роландан никога не използваше специални обръщения към Краля, когато заседаваха. Мъдрецът смяташе, че цялата тази парадност и помпозност губи ужасно много време.
Крал Фиъръс кимна, след което стана от кристалната маса и се запъти към украсения с арка вход на залата.
Представителят на благородниците измъмри навъсено:
— Дайте да свършваме веднъж завинаги с тези преговори, ваше Върховенство. Трябва да отпътувам незабавно за Ефес и да предупредя хората си.
— Спокойствие, васале! Спокойствие! — в гласа на Мъдреца имаше повече разбиране, отколкото заповед. Или поне такова усещане оставаше у Лунуниен, собственик на замъка Ефес и подчинените му земи.
След малко Кралят се върна. Нямаше смисъл да зададе някакъв въпрос на Роландан, защото знаеше, че Мъдрецът ще започне да говори така или иначе.
— Амбициите и жаждата за власт на Нумориус стигнаха своята връхна точка. Отсега нататък ние сме на ход. Единственото му преимущество е, че успя да ни изненада в момент, в който си позволихме да си отдъхнем поне малко…
Кралят го прекъсна като малко дете, настояващо да узнае отговорите на всичките си въпроси наведнъж:
— Но ти не знаеше ли, че е готов да те предаде? В Съвета не бяхте ли наясно какво цели? Ами другите Мъдреци… те чия страна ще вземат?…
— Естествено, че моята… — Роландан го прекъсна. По лицето му пробяга съвсем лека нотка на раздразнение. — Всички знаят, че Нумориус е колкото вещ в магическото изкуство, толкова и безразсъден — качества, които смесвайки се, носят неприятни последици. За него…
— Тогава защо е толкова самоуверен? Дори един луд не би си позволил открито да обявява претенции към престола, без да си остави поне малка вратичка за преговори и обсъждане.
— Луд, натъкнал се на огромна сила, благодарение на невероятния си късмет. Сила, идваща от предмет, който мислехме за дълбоко заровен и несъществуващ.
— За какво говориш? — попита нервно кралят.
— Преди няколко месеца Нумориус бе изпратен от Съвета да проучи Забравената долина. Според скриптовете на Камъка на изцелението, именно в прокълнатата долина е скрит и заровен друг камък, владеещ силата на прераждането.
При тези думи Кралят зяпна, а представителят на благородниците затаи дъх в очакване на следващите думи на Мъдреца. Мургавият островитянин бе откъснал поглед от Роландан, играейки си небрежно с къдравата си коса.
— Не предполагахме, че ще успее да го открие. Не можахме и да предвидим, че ще ни предаде. Но най-искреното изумление, което чувствам, е от факта, че е успял да го овладее и да го използва — Роландан погледна въпросително островитянина.
Още при намирането на Камъка на Изцелението, Мъдрецът, тогава още млад магьосник и авантюрист, бе неимоверно запленен от силата, която артефактът излъчваше. Тогава, обаче, имаше един проблем — никой от преселниците не знаеше как да го използват. Откритите от тях заедно с Камъка текстовете бяха изписани на непознат език. Ето защо Роландан се бе обърнал към жителите на съседните Островни кралства за помощ в разчитането на старинните текстове. Островитяните се славеха със завидни познания в областта на корабоплаването, корабостроенето, риболова, търговията, както и с владеенето на различните езици, но нямаха никакво понятие от магия. Все пак, най-просветените от тях бяха помогнали при превода на старинния текст и така Роландан успя да подчини Камъка и да разучи магията, която таеше. Нумориус, макар и втори по ранг мъдрец в съвета, не познаваше този античен и непознат език. Ясно беше, че е получил помощ от някой просветен жител на Островните Кралства.