Малко преди да напусне стаята, я чу за последно. Този път жрицата говореше на все още унесения в пиянски сън сър Денотериън:
— Жалко за теб, че поливаш бурените…
В същото време през портите на храма, с невероятна скорост, объркваща постовите, връхлетя конник със сив и изпокъсан плащ, какъвто дори разбойник не би навлякъл.
Залата за изпитания бе утихнала. Сър Лотлансен направи неуместна съпоставка с тренировъчната зала на военната академия, където беше завършил. В нея звънът на стомана и крясъците не стихваха.
Тишината в храма обаче бе плашеща и зловеща. Коридорите, водещи до частта, използвана за лаборатория и експерименти, бяха украсени с множество колони, с издялани във формата на лица върхове. Самият рицар не искаше и да се замисля какво символизираха. За него изкуството беше занимание, приложимо само след няколко бутилки твърд алкохол. А Лотлансен не пиеше.
Той тъкмо се гласеше да нахлуе в главната зала за изпитания, по-тиха дори от гробница, когато нечия слаба, но жилава ръка го хвана за рамото.
— Приемете искрените ми извинения, господин Рицарю, но не можете ей така да влезете в тази част от комплекса. Не и преди официалното разрешение на Великия Мъдрец и Главната свещенослужителка.
Сър Лотлансен се обърна към появилия се сякаш от нищото, мършав, но облечен в представителни дрехи мъж и вдигна безучастно рамене. Сега пък щеше да си има работа с наперени икономи.
— А къде мога да намеря Великия Мъдрец? Всъщност, аз точно него търся и стражите, които ни настаниха в библиотеката по-рано днес, ми споделиха информацията, че от няколко дена е в залата за Изпитания.
— Да, правилно са Ви казали. А е недопустимо да Ви споделят такава информация. Великият Мъдрец заема главна роля в изключително важен за изхода на предстоящата война експеримент и ще се наложи да си почине поне няколко дена, така че може би няма да имате възможност да разговаряте скоро с него. Моля Ви за имената на стражите, ще се погрижа да…
— Многоуважаеми Ллойд, не се притеснявайте. Здравето ми е последна грижа в момента… — икономът и сър Лотлансен се обърнаха към също внезапно появилата се фигура от съседния коридор.
Нещо в силуета на новопристигналия накара сър Лотлансен, отдавна обучен в етикеция рицар, да падне на едно коляно с вдигнат за приветствие меч.
— Стани, дете мое! Мисля, че сме се виждали… — Роландан излезе от сенките на коридора и се изправи със светлата си роба и сияещия си жезъл пред изпадналия в благоговение рицар.
Икономът отново забъбри:
— Ваше величие. Все пак предлагам да накажем…
Явно свикнал с постоянното дърдорене на иконома на храма, Роландан вдигна заповедно ръка и промълви:
— Успокой се Ллойд. Всъщност по-рано днес ме осведомиха за появата на сър Денотериън и сър Лотлансен, който стои до Вас в момента. Учуден съм, че предводителят на рицарите го няма. Може би, Ллойд, трябва да отидеш и да се погрижиш за него. Сигурно е все още в библиотеката.
— Мое задължение е, Велики Мъдрецо! Ще отида в библиотеката да видя как е гостът ни.
— Правилно ще постъпиш… А сега можеш да ни оставиш сами.
След размяната на обичайните думи, които етикетът изискваше при сбогуване, икономът се отправи към библиотеката. Уверил се, че са останали сами, Роландан погледна повелително объркания рицар:
— Последвай ме!… — след което се обърна към един от ъглите на коридора, от който беше дошъл. — Стийл, можеш да се покажеш. Срещата ти с госта ни няма да е никак случайна.
Бойната екипировка и тежко снаряжение на новодошлия не оставиха никакво съмнение у сър Лотлансен. Прекомерно високият мъж, появил се от укритието си в сенките, явно бе охрана на Великия Мъдрец. Нещо, което беше съвсем обяснимо, имайки предвид постоянното съперничество за водачеството на Съвета на Мъдреците.
Макар че Роландан притежаваше пълни и изконни права за водач, това не означаваше, че няма други, които желаеха да вземат властта му. Стийл погледна с абсолютно недоброжелателно изражение рицаря и се поклони на Великия Мъдрец.
— Както казах, сър Лотлансен, известиха ме, че сте дошли, а и аз самият знам защо. Но нека ви разведа из залата за Изпитания. После ще поговорим на спокойствие. Тъкмо сър Денотериън ще е изтрезнял… Билковият ликьор на храма го поваля не за първи път.
Веселото изражение на Великия Мъдрец беше неочаквано за Лотлансен, който не знаеше как да отвърне и също се усмихна.