— След Вас… — бяха последните думи на Роландан, преди тримата да влязат в залата за Изпитания. Място, което в бъдеще Лотлансен щеше да си спомня с ужас, надминаващ дори този, който беше изпитал, гледайки горящия Анър.
Противно на рицарските очаквания залата за Изпитания беше напълно тъмна. Личният телохранител на Великия Мъдрец носеше запалена факла, чийто огън буквално танцуваше. Сър Лотлансен си помисли, че това е странно, защото в самото помещение нямаше вятър. Нямаше дори прозорци. За последното свидетелстваше застоялият въздух, в който миризмата на плесен беше всъщност най-приятната миризма. Рицарят си спомни дните, когато още млад и буен, се беше сбил за момиче в някаква пропаднала кръчма, което му костваше цяла вечер в тъмницата.
— Ваше Върховенство, защо е толкова мрачно тук, не виждам почти нищо… — рицарят реши да започне някакъв разговор.
— Сър, убеден съм, че благочестив рицар като Вас няма какво да види тук. А и повечето магове, които посещават това място, не се нуждаят от светлина, тъй като останалите им сетива са достатъчно развити така или иначе.
Подразнен от неудовлетворителния и леко засягащ го отговор, както и злобното подхилване на Стийл, който бе застанал от другата страна на Великия Мъдрец, сър Лотлансен реши да опита още веднъж:
— Но на мен винаги ми е била интересна медицината. Преди даже исках да се посветя на това изкуство, но знаете — мъж съм — и влечението към стоманата взе връх.
Злобното подхилване на Стийл премина от шепот в откровен смях. Този тип дразнеше рицаря ужасно много. Великият мъдрец погледна с интерес сър Лотлансен.
— Не сте добър лъжец, многоуважавани рицарю! Но тъй като любопитството Ви е по-остро дори от меча на личния ми телохранител, ще го задоволя.
Поредното споменаване на Стийл намръщи рицаря отново — изражение, което и Великият Мъдрец, и охранителят му забелязаха, но и всъщност бе нещо, което очакваха.
За първи път сър Лотлансен виждаше Великия Мъдрец в такава светлина. Бе свикнал да го свързва с постоянна доброта, състрадателност и мир. Рицарят запечата тези свои мисли в едно специално място в съзнанието си, за да може да им обърне внимание по-късно, защото това, което се разкри неочаквано пред него, го зашемети.
Роландан направи магическо заклинание и жезълът му окъпа залата в меката си, бледосиня светлина. В зловещата тишината тихото ахване на сър Лотлансен прозвуча като вик на агония.
Залата за изпитания бе огромно помещение с форма на квадрат. В центъра й имаше друг квадрат, който също представляваше стая, тъй като имаше врата върху всяка от четирите страни. Самите врати бяха по-скоро решетки.
„Не стая, а тъмница!“ — помисли си рицарят, забелязал множеството крайници, които се подаваха между металните пръти на четирите решетки.
Плътно до стените на тази стая-тъмница бяха прилепени маси, покрити с всевъзможни инструменти; епруветки с разнообразно съдържание; различни дебели тонове книги, чиито подвързии бяха оцветени във всеки възможен цвят. Помещението беше отблъскващо за Лотлансен.
Главният мъдрец, сър Лотлансен, и Стийл вървяха бавно към централната стая. Рицарят продължаваше да разглежда мястото, на което беше попаднал. Светлината от жезъла на Роландан не осветяваше напълно всичко. Стените приютяваха гъсти сенки и сър Лотлансен отчете дивашко движение, сякаш хората или съществата, които прибягваха там, се опитваха да се скатаят още по-навътре в тях.
Усетил погледа на рицаря, Роландан кимна по посока на един от мрачните ъгли и насочи жезъла си. Меката светлина освети безмилостно малка сгърчена фигура, седнала на каменния под, притисната до студената стена и покрила главата си с ръце. Приличаше на човек, но толкова мършав човек сър Лотлансен не беше виждал дори на пазарите за роби. Висока фигура на гологлав човек, облечен в синя мантия, стоеше срещу жалкото същество и си водеше записки.
— Това е един от изследователите ни. Държим гладни със седмици някои от обектите за експерименти, за да проследим как се отразява това на човешкото тяло.
Сър Лотлансен погледна с увиснало чене Главния мъдрец и проговори, забравил всякакви титли и обръщение.
— Но вие експериментирате с хора?
— А ти какво очакваше? Медицината, дори тази, в която използваме магия, изисква жертви. Погледни! — Роландан обърна жезъла си към друг участък от огромната зала.
Ново осветеното място разкри огромен уред, на който беше закачен човек, с бледа от изтощение кожа и празен поглед. До него стоеше друга висока, наметната с работна манта фигура. Изследователят използваше странната машина, за да извива крайниците и тялото на клетия мъж в различни форми. Пред тях имаше малка група по-млади мъже, явно обучаващи се, които си водеха записки. Сър Лотлансен се вгледа в скиците, които стояха непосредствено до уреда. Изследователят показваше една конкретна от тях, върху която бе изобразена пирамида, след което задейства уреда отново.