Сър Лотлансен извърна поглед, макар да бе свикнал с множество ужаси по време на битки. Главният Мъдрец го гледаше внимателно. После той щракна с пръсти и изведнъж рицарят бе залят от множество звуци — повечето на мъчещи се хора, скърцащи метални уреди и забързани разговори.
— Да, както се досещаш, поддържаме тишината в стаята изкуствено, защото иначе целият храм би бил огласен от стонове. Не искаме да притесняваме излишно посетителите на храма, дошли да се излекуват или търсещи отдих — Роландан не откъсваше погледа си от сър Лотлансен.
— Но, това е… някак си… нелепо. Те са живи същества.
— Те са престъпници и врагове, заслужават участта си! — Стийл се включи в разговора им. Басовият му глас звучеше изключително зловещо на фона на всички ужаси в стаята.
Сега сър Лотлансен обърна внимание, че залата е пълна с хора. Рицарят за малко не изгуби разсъдъка си. Накъдето и да отправеше взор, виждаше хора със стоически изражения и експериментиращи с такива, чиито лица издаваха само отчаяние и примирение. И навсякъде имаше кръв. Сър Лотлансен спря на едно място, неспособен да продължи повече.
— Не ги съжалявай! — Роландан му подаде приятелски свободната си ръка. — И без това не са дали нищо друго на света, освен смърт и зло. Така поне са полезни. Ние ще им простим, защото те изкупват греховете си.
Неспособен да се съгласи с мнението на Великия Мъдрец, Лотлансен не отвърна на жеста му и го изгледа гневно:
— Но така ние ставаме като тях. Ние с нищо не се различаваме от тези, срещу които воюваме. Аз бях там, видях ги… Нима смятате, че страданията на мнозина оправдават спасението на неколцина?
Великият мъдрец отново му подаде ръка, а изражението му беше приятелско и приветливо.
— Сър Лотлансен, силата на камъка отслабва. Има опасност да изгубим магията… Какво ще правят поколенията след нас?… Затова ни е нужна медицина отвъд магията, изобретения отвъд тези, които познаваме. Заради тях…
Поддал се на аргументите на Висшия Маг и Лечител, рицарят склони глава и стисна ръката му, но някак си вяло и неубедително.
— Последвайте ме. Дойдохме до тук, не за да ти открия тази истина за света и живота. Време е да ти представя новата сила, която открихме и изобретихме. Така ще имаме шанс срещу врага.
Заинтригуван, сър Лотлансен последва Великия Мъдрец. Стийл вървеше зад тях, като саркастичната усмивка не падаше от лицето му.
Твърде дълго бе лична охрана на Роландан, за да знае всеки един трик, с който убеждава хората да се съгласят с гледната му точка. Особено удобно беше да намесиш децата, слабите. Особено удобно беше да ги използваш само, за да засилиш аргументите си. Саркастичната усмивка бе само бледа реплика на още по-грубите мисли, които изпълваха бодигарда.
Кокалчетата на ръцете му бяха отдавна побелели от поредното неуспешно усилие да призове мощта на магията си. Разкрачен, с напрегнати рамене и хванати ръце, които се стискаха една друга с нечовешка мощ, Магистърът на Магията, отдавна преминал средната възраст, бе на прага на изтощението.
Винаги беше така, когато експериментираха с ново заклинание. Проблематиката в случая беше, че използваха свещената сила на магията си за направата на нападателно заклинание. Нещо, което противоречеше на изконния смисъл. Главният Мъдрец му беше казал, че изобретенията сами по себе си са неутрални, независимо в каква насока се използваха. Важното беше в чии ръце са. А новата магия щеше да бъде е в ръцете на Служителите на добрия камък — така добрите. Така му беше казал…
Ехоу не искаше да се заблуждава. Беше се борил дълги години за ръководното място на Магистър по Магията. Имаше си собствен кабинет в главния храм на изцелението и се грижеше всеки новопостъпил бъдещ свещеннослужител да получи максимално знания и морални устои.
Морални устои, които бяха разклатени с времето от експериментите и множеството страдащи в името на науката. Ехоу беше против това, но последна дума имаха по-високостоящите Мъдреци. Самият той беше поканен в кръга им като легитимен член, но отказваше. Магистърът по магия харесваше малките неща и максимално опростения живот. Там се криеше щастието. Щастие — дума, която избледняваше на фона на цялата зала за Изпитания.