Сър Лотлансен бе твърдо решен да предизвика безпринципния охранител на дуел, но в последния момент се сети в чие присъствие се намира. Точно тогава Ратт се появи изневиделица, водейки жертвата. Това, което правеше впечатление на рицаря беше, че завързаният човек бе в идеално физическо и психическо здраве, ако можеше да се съди по погледа му.
Послушникът опря потенциалната жертва на предстоящия експеримент до стената. Тогава се случи нещо, което никой от присъстващите не очакваше. „Обектът“, както го нарече Магът, удари с глава Ратт и се опита да побегне. Младият помощник се строполи в безсъзнание на каменния под от не толкова силния, колкото изненадващ удар. В същото време човекът, чиито ръце бяха оковани, но краката свободни, се опита да избяга, но една изсвистяла с невероятна скорост кама се заби точно между незащитените му плешки.
— Благодаря ти, Стийл. Понякога се случва обектите да се бунтуват — Ехоу изгледа без никаква емоция трупа на опиталия се да се спаси човек, след което повика други послушници да отнесат трупа.
Ратт тъкмо се беше свестил, когато получи следващата заповед да доведе „Обект 666“. През същото време странна, закачулена със сив плащ фигура влезе в залата за експерименти. „Обект 666“ отдавна бе приел участта си. Сериен убиец, който отнемаше живота на жертвите си не за пари, не от омраза, а за удоволствие, без дори да се замисля на каква възраст бяха или какво положение заемаха в обществото. Когато го бяха заловили след поредното убийство на младо момиче, той дори не отричаше. Отвратителното му съществуване бе стигнало дотам, че дори основното му занимание му беше омръзнало. Той не искаше нищо от живота — затова не се и противеше. Очакваше физическа болка, кръв. Очакваше да страда физически. Но не бе подготвен за това, което стоящите пред него в застинала поза магове плануваха.
Роландан бе участвал заедно с русия маг в общо заклинание и преди, затова енергиите, които двамата съчетаваха и извличаха от камъка, се съчетаваха безпогрешно. Застанали със затворени очи, стиснали ръцете си и разкрачили леко краката си, заклинателите започнаха да мълвят слова на език, който беше непонятен за рицаря и бодигарда.
Сър Лотлансен успя да потисне силното си негодувание единствено поради любопитството си да разбере какво представлява нападателното заклинание. Очакваше огън, лед или магически снаряд, които да парализират жертвата и да унищожат плътта й. Усмихна се вътрешно на себе си, знаейки, че така магията няма да успее, защото неживият ужас, който таяха враговете у себе си, се дължеше на факта, че бяха физически неуязвими.
Маговете бяха напълно съсредоточени в енергиите, извиращи от близостта на камъка и от недрата на земята, върху която неслучайно бе построен храмът. Магията беше сложна. Матрицата й бе съградена от Ехоу. Използвайки знанията си за успокоителната магия, той бе опитал да създаде нападателно заклинание, което в случая не оставя душата в покой, а тъкмо обратното — пленява я. Така немъртвите врагове, макар и неподатливи на болка, щяха да бъдат практически неспособни да правят каквото и да било, тъй като душите им, свързани с тяхната черна магия и Господар, щеше да бъде изолирана от самите тях.
Експериментът щеше да им покаже, че могат да хванат душата на случайния обект, след което да я изпратят някъде далеч, където тя би се скитала, неспособна да намери тялото си, а да блуждае като насън.
Това, което Роландан и Великият Мъдрец бяха подготвили за потенциалната жертва като допълнителна нишка в заклинанието, беше изтезание. Душата щеше да страда толкова по-силно, колкото повече се отделяше от тялото.
Обектът бе подходящ — човек, отдавна загубил волята да живее, очакващ съдбата си. Очакващ може би да умре… Нищо подобно!
Ехоу виждаше перфектно душицата му — мъничка, страхлива, нямаща никаква воля в нея. Душица, която командваше иначе здравото за достоен труд тяло да тъне в порочна престъпност. Русият маг се напрегна, кичурите отново заиграха върху лицето му. Челото му беше потно. След като овладя магията, той отпусна ръцете си и ги насочи срещу жертвата.
Бялата бледосиня светлина на целебната магия сега беше сива като светлосянка. Ехоу я насочи с цялата си вътрешна сила срещу обекта. Магията бе оформена като конус, който след първия удар не успя да извади душата от тялото на жертвата.
Магът усети раздразнението у Великия Мъдрец, който го подсилваше със собствената си енергия. Предстоеше втори опит.