«Всички сте копелета!» — Това беше единствената мисъл, която танцуваше в съзнанието на Скар, докато ветеранът наблюдаваше свечерения град. Дори в полунощ, много от ковачниците в града все още горяха. Това създаваше перфектната илюзия, че работливите жители на Стомана винаги са будни и нащрек. Заслепени от пламъците на собствените си огньове, повечето хора оставаха невежи за кроежите на врага, който се намираше съвсем наблизо, в лицето на гоблините — вечно жадни за грабежи и плячка…
Наемният отряд на Скар лагеруваше в близост до градчето. По-рано войните бяха наети със специална мисия да «бдят» над Стомана. Доносниците, които Кралството имаше в Драконовите Планини, бяха дали ценна информация относно предстоящо нападение над граничното селище на Силвернада срещу добра цена. Изкопчването на информацията не беше кой знае колко трудно. Гоблините се бяха снабдили с оръжия от Планинярите, разменяйки роби, които Ниските Народи експлоатираха в мините си. Така долните създания осъществяваха търговията си, докато в същото време Кралството използваше хранителни припаси, сол и платове за подобни размени. Лоялни единствено на джобовете си, Планинярите, естествено, бяха продали ценната информация на шпионите, които Кралството беше изпратило в планините. Затова Скар и хората му бдяха над градчето, надявайки се да съзрат промъкващия се враг и да го изненадат. Беше им платено да контрират атаката на гоблините, осуетявайки плановете им. Самият водач на наемническия отряд, ветеран в множество сражения, беше прекалено отегчен от подобна мисия.
«Ковачево, Ефесово, Райска Градина…» — Скар изброяваше наум някои от многото селища, чиято защита бе осигурявал през годините. Твърде ниско платена работа, тъй като много често се случваше врагът да се откаже или да нанесе големи поражения върху наемническия отряд — все неща, които причиняваха загуби от парите, с които Скар и войните му разполагаха.
Ето защо от перфектен войн, Скар се беше превърнал в перфектния циник, ругаещ и гоблините, и работодателите си в лицето на Рицарският корпус и най-вече жителите на Ковачево, които не познаваха проблемите на наемническия живот, вариращи от сън върху твърда и неудобна почва, до дни, в които трябваше да се изхранват с каквото намерят по път.
Дори в момента високият войн и предводител на наемническия отряд не можеше да се сети откога и той, и момчетата му са яли нещо различно от студени сухари или мършав дивеч.
— Тръгваме! — Скар се обърна към Мегидо, широкоплещ боец, известен с добрите си умения, както във въртенето на късия си боздуган, така и в налагане на ред вътре в отряда, когато авторитета на Скар сред войните е нисък. Както беше в момента… Заради ниското заплащане…“
И заради човешката природа, изконно свикнала да се държи с всеки спрямо заслуженото, дори то да е плод на независещи от никой фактори.
„… Ллойд, дипломатът на отряда, бе останал в столицата да търси други поръчения, а в същото време наемническата група на Скар се разпадаше. Много от лоялните му иначе бойци дезертираха и се насочваха или към по-популярни и търсени отряди или към разбойнически фракции. Всичко на всичко, ветеранът разполагаше с двадесетина другари, чиято вярност също се измерваше с размера на надника, който при неуспех на сегашната мисия би бил никакъв.
Потънал във финансови проблеми, Скар предпочиташе да предаде изпълнението на повечето задачи на Мегидо, който бе един от малкото войни от формацията, биещ се заради удоволствието от битката, а не толкова заради парите.