Практиката беше всъщност широко разпространена в Кралството. Пазарът на произвежданите стоки беше динамичен и много производители затъваха за сметка на други. Разковничето се криеше в доброто управление и политика. И естествено, връзки. Но най-сигурният метод си беше корупционният.
В Стомана с производството на нараменици се занимаваха три фамилии, две от които членуваха в Гилдиите на занаятчиите и търговците. Те имаха достатъчно връзки, за да успеят да продадат безпроблемно произведеното си снаряжение на Рицарския корпус. Третата фамилия не членуваше в Гилдиите, защото не искаше да плаща таксите, с които биха я обложили там. Така спестяваше пари от евентуалния данък за членство, но губеше пряката връзка с представителите на Кралството. Затова в момента нейният лидер бе решил направо да подкупи Наместника на Стомана, чието задължение беше еднолично или след консултация с местните представители на Гилдиите да реши, коя фамилия ще продава. А той бе направил вече своя избор…
„Изборът му бе да се облагодетелства за сметка на задълженията, които имаше, както към наелите го, така и към хората, чиито животи щяха да бъдат погубени завинаги. Но на Скар не му пукаше за простите селяни, които по-скоро обиждаха оръжията носейки ги, отколкото отдавайки им бойна чест. Атаката на гоблините беше мълниеносна. Изключително бързи и ловки, макар и слаботелесни, създанията пометоха предните редици на защитниците. Жителите на градчето незнайно откъде намериха някакъв минимален кураж и не се разбягаха, но това беше още по-жалко за тях. Скоро пред слабите порти на Стомана течаха реки от кръв. Човешка.
В суматохата от звънящи мечове и бойни викове на ярост и агония, Скар и бойците му решително извадиха оръжията си по посока на битката. Адреналинът бушуваше в главата на наемника. Винаги беше така преди битка. Двуострият му меч щеше да посее много смърт.
Видели решителната подготовка на наемниците, хората от Стомана нададоха радостни възгласи и се хвърлиха още по-ожесточено върху гоблините, които за миг се поколебаха и изтеглиха назад. Ръководителите на защитата при портите си помислиха, че нападателите им искат само да се прегрупират, видели, че мълниеносната им атака не е успяла да пробие волята на обръча защитници.
Гнусните същества обаче не настъпиха повторно. Между тях и жителите на градчето зейна празен терен, изпълнен единствено с труповете на падналите в боя. Явно гоблините изчакваха нещо или някой.
Главата на Скар пулсираше от кръв. Той се насили да не мисли за това, което щеше да последва. Да не мисли за принципите си.
Една изключително малка част от хората, пазещи главния вход на Стомана, разбра откъде всъщност идва по-голямата опасност. Твърде късно…
За Скар и наемниците му не беше особено трудно да избият нищо неподозиращите защитници на града, удряйки ги в тила.
Наемникът и капитанът на гоблиновата войска си стиснаха ръцете, заобиколени от мъртвото присъствие на изколените жители на Стомана. Тяхната орис никак не тежеше на наемническия отряд, изменил на собствената си раса. Златото в кесиите тежеше повече от всяка съвест…“
Скар бе изпратил полуживите си съратници да наглеждат района около кметството в случай на офанзива от страна на жителите или местните стражи. Естествено, ненужно, тъй като всички бяха започнали да напускат града, нехаещи за друго, освен собственото си благосъстояние.
С Призрак нахлуха в приемната без да се опитват да бъдат тихи или внимателни. Присъствието им веднага бе усетено и отбелязано от тримата мъже, струпани около единствената грееща свещ в помещението. Единият от тях извади къс меч — явно беше бодигард на останалите. Само след миг оръжието му изтрополи на пода до безжизненото му тяло. Приел безплътна форма, предан на пълната власт на Мрачния Господар, Призрак виждаше перфектно в тъмното, което подсилваше уменията му на стрелец. Още преди да успее да зареди втора стрела на лъка си, партньорът му се намираше при останалите две фигури и посичаше едната.
Само движейки се от входа към средата на стаята, Скар бе помлял всички мебели, създавайки невероятен хаос от счупени и разпилени предмети. Острието му бе напълно обагрено с кръв. Самият той също бе окъпан в алено. Признакът на перфектно нанесен удар по посока на артерия.