Гоблините се гордееха със земите си, именно заради тяхната трудна проходимост, защитаваща ги от бърза инвазия на предполагаем бъдещ враг. Липсата на плодородие не касаеше военно настроения народ. Те не бяха земеделци. Съгледвачите им, патрулиращи по границата на страната, бяха забелязали вражеската група още с нахлуването й. По принцип гоблините биха могли да мобилизират войска, която да неутрализира неприятеля мигновено, но нещо ги спираше. Навярно неумолимия начин, по който представителите на омразната човешка раса кръстосваха терена… Тяхната увереност беше притеснила и озадачила граничните власти на гоблините, които, ставаше ли въпрос за военни стратегии и тактики — не бяха въобще примитивна раса.
Затова съществата бяха изпратили шпиониращи патрули, които наблюдаваха Скар и хората му. Тези от гоблините, които бяха видели много битки и се бяха въздигнали до офицерски чинове (каквото и да значеше за тях тази военна титла), веднага бяха изключили възможността това да е поредният експанзивен рицарски отряд. Един предполагаем неприятел първо би изпратил разузнавачи и второ — би се движил по-предпазливо. Освен това кралските войници не биха пропуснали да се накичат с величавите си бойни доспехи и знамена. За разлика от сегашната пасмина бойци, повечето от които нямаха дори брони и бяха навлечени в окъсани дрехи.
Нахлулият отряд се движеше с ясна цел. Цел, която гоблините искаха да разберат преди да ударят. Шпионите им бяха изключително добри в работата си. След три дена преследване, гоблините не само знаеха какво цели отряда от нашественици, те знаеха и как да го неутрализират. И преди им се беше налагало да възпират разбойници, грабители на гробници.
За първи път откакто бе върнат отново към живот, макар и напълно различен от този, който бе познавал преди, на Скар му се наложи да изругае — това така нужно на всеки войник и стратег човешко качество! Полуживите бяха спрели в една камениста долчинка, чиято леко ронлива и влажна почва свидетелстваше за подпочвени води, които така или иначе нямаше кой да изследва и оползотвори. Причината за внезапно спрелия устрем на слугите на Мрачния Повелител беше нещо, което Скар не бе предвидил и заради което ветеранът псуваше повече от щедро. Войните се бяха струпали около временно назначения си лидер, който се взираше с гневен поглед в откраднатата от кметството карта. Не само, че беше изключително неточна, но в същото време беше и неграмотно написана.
— Проклетници, шибана човешка раса!… — Скар захвърли картата в краката си. — Шибаната им липса на прагматизъм!
— Какъв е проблемът? — Инстинкт, който рядко разговаряше с когото и да било от полуживите се обърна с въпросително изражение към ветерана.
Лицето на едновремешния другар на Скар беше изсъхнало, като характерната за младостта му руменина по бузите беше заменена със зеленикав оттенък — символ на постепенната метаморфоза на тялото, обречено да служи на надигналия се мрак.
— С мозъците си, по-миниатюрни и от тъпите им ездитни животни, скапаняците са отбелязали областта, в която се намира костницата на гоблините, както и местоположението на самата костница — Скар се вгледа яростно в картата, — но са пропуснали нещо съвсем просто и съществено…
Двадесетина празни погледа бяха приковани в някогашния опитен наемник.
— … забравили са да маркират траекторията, по която да я достигнем.
Съзнанието на разузнавача в Призрак се обади:
— Тогава можем да проучим областта и сами да я намерим. Вярно, че би отнело време, но…
— Но ние не разполагаме с време!
Резкият отговор на Скар успя да стресне наобиколилите го войни. Лидерските му качества смразяваха дори полуживите.
— Мрачният Господар не може да чака повече. Всички вие усещате нетърпението му. То ни отслабва. Трябва да завършим мисията си по-скоро.
— Като стана въпрос за мисия — Призрак изгледа водача си изпитателно, — останалите така и не разбрахме какво цели Величавия ни Лорд.
Скар понечи да отговори, когато внезапно Инстинкт, който се беше отделил малко по-рано от групичката, извика.
— Елате!
Моментално интересът на отряда от полуживи се беше насочил към добрия в намирането на следи войн и находката му.