— Погледнете…
Инстинкт посочи с отмерено движение на брадичката си меката пътека, по която бяха слезли в долчинката. Бе осеяна с отпечатъци на тежки ботуши. Техните собствени. Само, че оставени не сега, а от преди ден или още по-рано може би.
— Страхотно, значи сме били тук и преди. Въртели сме се в кръг без дори да обърнем внимание, улисани в бързото си придвижване… — разгневен Скар разкъса картата, която се беше озовала в ръцете му.
Полуживите войни нямаха време да помислят над откритието. Призрак, който наблюдаваше следите с още по-зоркия си поглед, каза с мрачна нотка в гласа:
— Има още нещо…
Вниманието моментално се насочи към почти безплътния скаут.
— Тука тези — Призрак се наведе и посочи. — И тези… И тези…
Ръката му се местеше от стъпка към стъпка.
— … и тези… — Призрак се надигна и погледна останалите с кухите си, изпълнени със зелена светлина очи, в които не се четеше абсолютно нищо, освен смърт. — Тези отпечатъци на по-малки и боси крака, с остри и леко извити нокти… — Усмивката на лишения му от устни и всякаква кожа череп бе широка, като на човек, доволен от откритието си. — Очевидно не са наши.
— Гоблини! — изкрещя някой от отряда.
— Страхотно! Значи ни и следят! — Скар измъкна меча си, последван от всички останали в отряда и се заоглежда нервно. — Сега трябва да сме повече от нащрек. Нищо не им пречи да ни изненадат в засада и нападнат.
— Нищо не ни пречи да ги неутрализираме и избием… — обади се някой от отряда и бе окуражен от мрачните кимвания на повечето полуживи.
— Положението е по-сложно отколкото си мислиш — Ветеранът дари войника със стоманения си поглед на строг командир, — това е тяхната земя. Имат числено превъзходство, но по-опасен за нас е бойният им стил.
Обадилият се войн, който в предишния си живот явно не се беше изправял в сражение срещу създанията, изгледа Скар с неприкрито недоумение.
— Бият се с брадвички, секири и всякакви други сечащи оръжия.
Новина, която не тревожеше полуживите толкова, колкото ги озадачаваше. В една евентуална битка щяха да дадат доста повече жертви, отколкото ако воюваха срещу човеци.
Всички очакваха предводителя на малкия отряд да вземе решение.
— Тъй като времето ни притиска, а трябва възможно най-скоро да приключваме, предлагам да се разделим.
Напълно лоялни към Скар, полуживите кимнаха до един.
— Инстинкт, поведи половината към източната част на региона. Аз ще поема останалите. В случай, че се натъкнете преди нас на гробницата, се свържи с Мрачния Повелител. Той ще ти даде напътствия какво да правиш.
След като се разпределиха на два по-малки отряди, войните се срещнаха за последно преди да се отделят напълно и размениха по няколко организационни изречения. Малко преди да тръгнат, Призрак се обърна на висок глас към Скар:
— По-рано щеше да разкажеш какво точно търсим в мизерната им гробница, вярно, че почти нямаме време сега, но би могъл да споменеш поне… — скаутът размаха кокалестите си ръце към останалите от бойния отряд. — Всички изгаряме от нетърпение да разберем!
Скар, надянал безразлично изражение, отговори:
— Ще откраднем нещо много важно за Господаря ни.
— Нима Мрачният се нуждае от каквито и да било богатства или скъпоценности? — предположи Призрак.
— Не… — Мъртвешкото лице на Скар, потъна в още по-дълбока сянка. — Нуждае се от душите им. Това са единствените богатства за него, които мъртвите създания притежават след смъртта си.
Бойните групи се разделиха. Някогашните, почти побратими, Скар и Инстинкт дори не се сбогуваха, но не защото не бяха заинтересовани от съдбата на другия. Спомените бяха породили наченка на силна връзка между тях, дори в новия им мрачен живот. Войните бяха убедени, че ще се срещнат отново, когато мисията приключи успешно. Поредната илюзия, която щеше да ги предаде…
В същото време, по техен пример, част от шпиониращите ги гоблини се отдели, но не тръгна в посока на Инстинкт и неговата част. Създанията се насочиха към един от най-близките гоблинови гарнизони, скрит в една тайна пещера. Предстоеше мобилизация. Скоро полуживите щяха да чуя бойните тъпани на гоблините. Мелодия на смъртта, изпратила в небитието хиляди през вековете на войни.
Скар и хората, които беше причислил към новото си военно формирование, състоящо се от десетина бойци, наблюдаваха областта вече в продължение на часове. Без резултат.